Кои са жените, носителки на Нобелова награда за литература?

Като се започне от Селма Лагерльов през 1909 г. и се стигне до Ани Ерно през 2022 г., с престижната шведска награда за литература – Нобеловата – са наградени общо 17 жени.

Сред тях са авторки на поезия, романи и разкази, които са спечелили отличието, учредено по волята на Алфред Нобел през 1896 г. и присъждано от 1901 година насам.

Нобеловата награда за литература се счита за едно от най-важните и престижни отличия. Тя е сред петте най-големи награди, основани от самия Нобел, а именно – за мир, литература, химия, физиология (медицина) и физика.

В тази статия ще припомним имената на всички носителки на Нобеловата награда за литература, както и основанието за присъждането на отличието.

• Селма Лагерльов през 1909 г. – “за високия идеализъм, богато въображение и духовната прецизност, които характеризират творбите ѝ”.

Две години по-късно – през 1911 г., Селма Лагерльов участва в Международния алианс за женски правоотношения. 

По време на Първата световна война тя поддържа позицията на пацифист.

Заради обезсърчаването си по време на войната, почти спира да създава литература и насочва усилията си към пацифистки и феминистки каузи.

• Грация Даледа през 1926 г. – “за идеалистическото ѝ вдъхновение, описаните с пластична яснота образи от живота в родната ѝ Сардиния и чрез дълбоко вникване в човешките проблеми”.
• Сигрид Унсет през 1928 г. – “най-вече заради въздействащите описания на живота на Севера по време на Средновековието”.
• Пърл Бък през 1938 г. – “заради богатите и епични описания на селския живот в Китай и заради автобиографичните ѝ трудове”.
• Габриела Мистрал през 1945 г. – “за лириката ѝ, вдъхновена от силни емоции, която е превърнала името ѝ в символ на идеалистическите стремежи в целия латиноамерикански свят”.
• Нели Закс през 1966 г. – “за нейното лирично и изключително драматично писане, което интерпретира съдбата на Израел с трогателно постоянство”.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Неда Зарева: “Всички измами са безобидни....”
Да откриеш свободата зад дрипите на порутени сгради
Марин Бодаков и поезията като утеха за няколко грама смърт по-малко

• Надин Гордимър през 1991 г. – “заради великолепното си епическо творчество, с което е донесла значителна полза на човечеството”.

• Тони Морисън през 1993 г. – “тъй като в разказите си, характеризирани с визионерска сила и поетична актуалност, вдъхва живот на съществен аспект от американската действителност”.

В романите си Тони Морисън се фокусира върху живота на чернокожите жени в едно несправедливо общество и търсенето им на културна идентичност.

За стила ѝ са характерни фантастични и митични елементи, заедно с реалистично изобразяване на расов, полов и класов конфликт.

• Вислава Шимборска през 1996 г. – “заради поезията, която с иронична точност позволява на историческия и биологичния контекст да изплуват на повърхността като фрагменти от човешката реалност”.
• Елфриде Йелинек през 2004 г. – “заради мелодичния поток от гласове и контра гласове в романите и драматургичните си произведения, които с екстремен лингвистичен вкус разкриват абсурда на социалните клишета и тяхната сила”.
• Дорис Лесинг през 2007 г. – “като певица на женския опит, която със скептицизъм, страст и визионерска воля подлага на проверка разделената цивилизация”.

Дорис Лесинг е авторка на много романи, разкази и есета, Централно място в повечето от тях заема темата за социалните несправедливости в съвременния живот.

Романът ѝ „Златната книга“, публикуван през 1962 се превръща в емблематичен по темата за феминисткото движение.

• Херта Мюлер през 2013 г. – “тъй като чрез съсредоточието на поезията и прозаичната искреност рисува пейзажа на отхвърлените”.
• Алис Мънро през 2013 г. – “защото е майсторка на краткия съвременен разказ”.

Интересен факт е, че Алис Мънро има издаден само един роман. Той е озаглавен „Лъжите на момичетата и жените„, публикуван е през 1971 г. и печели наградата за книгата на Асоциацията на книжните книги на Канада.

• Светлана Алексиевич през 2015 г. – “заради полифоничната ѝ творба, явяваща се паметник едновременно на страданието и куража в нашето време”.
• Олга Токарчук през 2018 г. (връчена през 2019 г.) – “заради повествователното въображение, което с енциклопедична страст представя сливането на границите като форма на живот”.
• Луиз Глик през 2020 г. – “заради неповторимия ѝ поетичен глас, който със сурова красота превръща индивидуалното съществуване в универсално”.
• Ани Ерно през 2022 г. – “заради куража и клиничната проницателност, с които разкрива корените, отчужденията и колективните връзки на личната памет”.

 

В статията са използвани материали от:

RAI Cultura \ „Donne Nobel per la letteratura“ \ eferrit.com

Снимки: www.nobelprize.org

По материала работи: Живка Аджеларова