Тео Ушев и успехът да останеш посветен артист въпреки ситуацията

В четвъртата среща от поредицата “Успешните” пловдивската публика имаше възможността да се срещне с един от артистите, които олицетворяват идеята за успеха – номинираният за “Оскар” през 2019 година Теодор Ушев. 

Срещата се състоя минути преди прожекцията на първият му пълнометражен филм – антиутопията „φ1.618“ в Lucky Дом на киното, гр. Пловдив.

Син на художника Асен Ушев и наследник на големия Ушев род от Банско, аниматорът, илюстратор и режисьор Тео Ушев не изоставя семейната традиция и избира да се посвети на изкуството.

Модератори на дискусията бяха Виктор Янков от Фондация “Пловдив 2019” и психолога Славена Шекерлетова, а салонът на клуб “Фарго” се оказа тесен за всички желаещи да присъстват на срещата с режисьора.

“Главният герой във филма е моето алтер его – един преписвач, който в продължение на 100 години само е преписвал и не е видял жив човек през живота си. И естествено, когато започва да говори, той се изразява само с цитати от книгите, които е преписал. Затова и думите, които използва са необичайни. Тогава си казах, добре де, защо да не направя филм, който е изцяло изграден от любими мои цитати, някои кадри да показват моменти от любимите ми филми и произведения от любимите ми художници. Целта ми обаче не е да ви подтиквам да ги търсите, защото тогава няма да можете да се насладите на филма като емоция.” – сподели Тео Ушев и допълни още, че се е стремял филмът да може да се гледа и от деца, затова е премахнал сцените на насилие и сексуалност.

“За да бъдеш артист, ти трябва да си чувствителен, защото артист, който не е чувствителен, е най-обикновен занаятчия. Но ситуацията в България те учи, че за да си артист, трябва да си дебелокож като носорог. И трябва да избереш дали да си чувствителен човек и другите да те изядат, да те карат да искаш да се самоубиеш и да умреш, защото не можеш да понесеш това, което се случва, или да станеш безчувствен носорог и да откажеш да бъдеш артист”, обясни пред пловдвиската публика Теодор Ушев.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ...
Между перото и платното – разговор с артиста Виктория Михайлова
Антина Златкова: „Всяка форма на изразяване има своите граници.“
Да откриеш свободата зад дрипите на порутени сгради

“Аз виждам вече една плеада носорози, които бяха много талантливи артисти” – разкри Тео Ушев и добави, че когато човек стане носорог, единственото, което го интересува, е колко пари печели, готов е да даде всичко, за да ги спечели, и тогава влиза в потока на масовия вкус, на лошия вкус, започва да прави компромиси, което превръща самото изкуство в “чалга”.

По-късно разговорът засегна въпроса доколко родната култура е успяла да се отвори към света, нейната пословична самодостатъчност и какви са значимите постижения на българите в сферата до момента. Според Тео Ушев съществуват добри примери, които създават повод за оптимизъм, но ако условията за развитие са били по-добри, тези хора са щели да стигнат още по-далече.

Със заглавието на филма си „φ1.618“ режисьорът отваря темата за златното сечение, свещената геометрия на Вселената, спирала, която се открива дори в човешкото ДНК. По думите на Тео Ушев идеята за златното сечение е пример за утопия и това е основната причина за избора на заглавие.

По време на премиерата на филма в София е присъствало и едно от най-знаковите имена на родното кино – актрисата Цветана Манева, която е споделила, че в сценария на лената е припознала своята лична история, а в екранната съдба на героите на „φ1.618“ е усетила много сходства със своя личен път.

“Има един изключително уважаван и много известен психиатър и психолог, който преподава в университета във Ванкувар – Габор Мате. В една от своите книги той пише, че нашето вманиачено на здравословни теми общество изглежда все по-нездраво и всъщност концепцията за благополучие трябва да се пренасочи от индивидуалното към глобалното и то във всеки смисъл на думата. Аз правя аналогия между тази мисъл и нишката на филма” – сподели Славена Шекерлетова.

“Колкото и парадоксално да звучи, идеята за щастието превръща повечето хора в нещастни. Защото щастието се изгражда като някаква фикция, някаква утопия и когато хората виждат, че не постигат идеала, са склонни към депресия” – допълни почти на финала на срещата Тео Ушев.

Като продължение на вечерта се яви прожекцията на филма „φ1.618“, която се радваше на не по-малък интерес от страна на публиката.

 

Живка Аджеларова