7 техники за повишаване изразителността на деловата реч

1. Вариране тоналността на изказването. Всички доклади, дори достатъчно официалните, не трябва да бъдат монотонни, лишени от особеностите на подаване на различни структурни части. В практиката има няколко разновидности на тоналност на изказването. Те могат да бъдат: мажорни, минорни, тържествени, укорителен, предупредителен, молещ, строг.

Вариране на тоналността на изказване зависи от общата тематика и насоченост на изказването, смисловия акцент, падащ на неговите различни структурни части.

Тоналността на изказването е обоснована и от състава на публиката ( например, възраст или длъжност), нейното общо настроение на възприемане на речта. Изборът на тоналност в процеса ан изказване служи за по-ярко разкриване на основната мисъл, заложена от оратора в различните части или в изказването като цяло.

2. Отделяне на основните мисли. Като правило, всяко съобщение, произнасяно от трибуната има различно смислово натоварване, променящо се в хода на изказването. Едни части от доклада може да се разглеждат в качеството на негови основни тези, другите трябва да бъдат категоризирани като коментари, обяснения.

Възприемането на доклада ще бъде по-осъзнато, неговото смислово въздействие върху слушателите ще стане по-дълбоко, ако в хода на изказването ораторът отделя основните мисли от спомагателните изказвания и разяснения.. За целта следва да се използват речеви елементи като кратки паузи ( които не нарушават общия ход на изказването), смяна темпото на речта, височината на гласа и т.н.

Слушателите по-естествено възприемат основните мисли, казани със сравнително бавно темпо, и спомагателните разсъждения  (коментари, разяснения ) малко ускорени. Аналогично най-важните моменти от изказването трябва да се представят с висок, твърд глас.

Към средствата за изразителност на деловата реч се отнасят и някои стилистични форми.

1. Поставяне по време на изказването на риторични въпроси. Традиционно към риторичните въпроси се отнасят въпросите, предполагащи определен отговор (това са да или не). Не може да се каже, че риторичните въпроси имат някакво дълбоко значение. Използването им в писмената работа, с редки изключения, почти не е оправдано.

Но по време на устното представяне прилагането на риторични въпроси позволява да се създаде необходимия контакт с публиката, насърчава слушателите към активно възприемане на речта, предизвиква чувство за принадлежност с говорителя. Разбира се, в този случай оратора не трябва да променя чувството на мярка, в противен случай то ще се превърне в безплодно изказване от общи фрази.

2. Използване на форми за диалог. Поставянето на риторични въпроси в определена степен може да се смята за форма на диалог. Други версии на тези стилистични форми на речта , както и в предишния случай, помагат да се установи контакт между оратора и публиката, карат слушателите (понякога дори неосъзнато) да се включат в процеса на мислене, съпровождащ произнасяните от оратора думи.

Подобен ефект се постига благодарение на обръщенията на оратора към публиката. Тези обръщения, като правило, се обличат в неутрални фрази, позволяващи да се засили ролята на публиката в обезпечаване на общите благоприятни резултати на изказването, да се повдигне тяхната заинтересованост в неговото възприемане.

Обръщенията на оратора към публиката могат да бъдат както общи, т.е. насочени към всички слушатели едновременно, така и персонални, т.е. насочени към определена част от аудиторията.