Скоропоговорките като средство за развиване на дикцията на вокалисти, деца, преподаватели, диктори и всички, които искат да говорят ясно и разбираемо. Добрата дикция е полезна за всички.
Те са един прост и ефективен метод за подобряване на произношението
- Прекрасно средство за развитие на дикцията са скоропоговорките и чистоговорките, но съществуват определени правила за тяхното четене, при нарушаването на които те не носят полза, а вреда.
- Правилата са много прости – отначало трябва да прочетете всички скоропоговорки много бавно и правилно произнасяйки всички звуци, предоставяйки по този начин на вашето съзнание да се запознае със спецификата на текста.
- След това прочетете скоропоговорките още един път, увеличавайки скоростта на четене, но толкова бързо, колкото сте способни да произнасяте правилно думите. При най-малкия признак, че вашето четене се превръща в брътвеж, трябва да се върнете към бавното четене и отново постепенно да увеличавате скоростта.
- Работейки със стихотворения и скоропоговорки е много важно да се увеличава интензивността на четенето постепенно, за да не превишите възможностите си и при първите признаци на умора си починете достатъчно, преди отново да продължите.
- Колкото и проста на пръв поглед да изглежда работата с гласа, дикцията и емоциите, енергийните загуби са много големи, и час работа с думи се равнява с участието във футболен мач с тази разлика, че се изразходва друг тип енергия.
- Дикцията е средство за изнасяне на текстовото съдържание на произведението, и едно от важните средства за художествена изразителност и разкриване на музикалния образ.
- Ако гласната има „полет“, съгласната ще „полети“ след нея.
- Така наречената широка дикция, когато певеца произнася текста не с твърдия край на езика, а с целия език, включвайки най-вече най-удебелената част – корена, от тук излиза грубия звук, с оттенък на фаринкса, тъй като опората на звука се сваля от диафрагмата и се пренася на гърлото. Певеца резонира разширен фаринкс, по сила звука е громък, но неправилен, намалява се разбираемостта на речта, произношението на съгласните е вяло, дикцията е съпроводена от форсиране на звука, лоша артикулация, поражда интонационен фалш.
- Съгласните звуци прекъсват звученето на гласа, за това е необходимо да се стремим към пределна краткост на тяхното произношение. Характера на произношението на съгласните е в пряка зависимост от художествения образ на песента.
- Четете скоропоговорките отначало бавно, постепенно усилвайки.
- Следете за ритмичността на произношението.
- Не забравяйте темпа, дикцията.
- Обръщайте особено внимание на рязкото подчертаване на окончанията на думите, това подобрява дикцията, но трябва да помним правилото: съгласните не уголемяваме, да не тежат , а да ги активизираме.
- Старайте се постепенно на произнасяте скоропоговорки на един дъх.
[/ihc-hide-content]
