От момента на раждането всички хора са едни и същи – малки, безпомощни, които са напълно зависими от другите. С течение на времето децата растат и начинът на живот на всеки е различен. Някой изгражда мултинационална корпорация, а друг, въпреки вродените си таланти и възможности, не може да свързва двата края.
Един вярва, че няма цел, която той не може да постигне, а другият твърди, че в този живот не му е било предопределено да успее. Единият гордо крачи в живота, а другият плува по течението.
Каква е причината? Защо животът на хората е толкова различен?
Причината не е, че някой има големи таланти, пари, връзки, в сравнение с други. А фактът, че на около 20-30 години хората подсъзнателно определят нивото на своите потенциални постижения, те поставят границата на своите цели, които след това много рядко се осмеляват да пристъпят.
Някой мечтае да стане президент на страната и някой ще бъде напълно доволен от позицията на чиновника в банката. Някой вярва, че неговата упоритост ще му позволи да стане отличен спортист, а някой вярва, че не е създаден за физически упражнения.
В резултат на това хората създават своя успех, като вярват в себе си и в това, че заслужават този успех! Обратно, неверието в себе си и в собственото си право на успех води до провал.
Мнозина не вярват в себе си и в своя успех! Те не вярват, че могат да постигнат повече. И с неверието си те изграждат стъклена стена в съзнанието си, чрез която безпомощно наблюдават успеха на другите. С течение на времето тази стена става все по-силна, защото хората се научават да намират извинения за своите неуспехи и слабости.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.




