Как работи гласът ?

1.  Нека да проследим за нашето речево поведение при общуването.

Общуването започва с импулса, който се придава чрез гръбначния мозък към нервните окончания, регулиращи мускулите и привеждащи в движение органите на речта. Енергията на импулса, неговото по-голямо или по-малко напрежение, ще зависи от стимула, който поражда този импулс. Да предположим, че някой Ви казва: „ Добро утро!“. Ако Вие виждате този човек всеки ден и той Ви е безразличен, стимула ще бъде незначителен. Това предизвиква слаб ответен импулс и минимално изменение в дишането. Мускулите на гърлото в минимална степен ще участват в процеса на вибрации за „дежурния отговор“. Ако Вие много обичате този човек, то срещата с него ще бъде съществен стимул и ще възбуди Вашите емоции. Чрез нервните окончания в слънчевия сплит Вие ще почувставате изгаряне. Вашето дишане живо ще откликне , и на свой ред ще предаде енергията на гласовите струни, предизвиквайки „вибрационен танц“ чрез резонаторите. Това ще преобрази Вашия глас за отговора, съответстващ на Вашите чувства.

И така, съществува голямо разнообразие на външни импулси-стимули и вътрешни реакции. Тези импулси ще бъдат рефлексите, предизвикващи движението на мускулатурната реч.

2. Сигналът от импулса приема дишането. Това означава, че всички мускули по цялата дължина и обем на тялото преминават в необичайна координация на движението. Разширява се гръдната клетка, диафрагмата се свива,стомахът  се отпуска, червата се разместват.Създава се пространство за разширяване на белите дробове, което позволява на въздуха да се абсорбира, а след това и да се издиша.
3. Третата степен на описвания процес е когата дишането, на свой ред предава импулс на гласовите струни. Фактически, процесите, произтичащи в дихателната система и в гръкляна са едновременни. Импулса, привеждащ в движение дихателната мускулатура, стимулира и мускулите на гръкляна. Гласовите струни се разтягат така, че ставайки препятствие за дишането започват да вибрират.

Мекото налягане на дишането , срещащо на пътя си сравнително отпуснати връзки предизвиква бавна вибрация, ражда низкочестотен звук. Силното налягане на въздуха среща голямо съпротивление от натегнатите гласови връзки , а високата честота на колебания на връзките придава на звученето определена височина. ( Връзките сами по себе си не са мускули, а мембрани. Тези мембрани са обкръжени с хрущяли. Мембраните се скъсяват и удължават.Свиването на мускулите на мембраните е резултат от действието на мозъчните импулси върху тях и предизвикват вибрации. Дължината на мембраните е от 30 до 50 мм.

4. Първоначално вибрациите на звука не са по-различни от вибрациите на пиано, от ударите на чукчето по струните, когато няма нещо за усилване на звука. Когато дишането предизвика вибрациите на гласовите връзки , тези вибрации се отразяват в гръкляна, който е обкръжен с с хрущяли и служи като усилвател.
5. И накрая, на петото стъпало на този психофизически процес ще погледнем на човешкия глас, като на музикален инструмент. Вибрациите се усилват с резонатори. Съществуват различни мнения за това, как работи системата резонатори и как да подходим към този проблем.

Природата на вибрациите е такава, че при съприкосновение с повърхности, оказващи съответстващото съпротивление, те пробразуват звука. Звукът се отразява от различни повърхности, с различни количественни и качественни характеристики, които зависят от структурата на повърхността и формата на вдлъбнатините. Резонарторните повърхности на телата ( годни за първоначални, фактически безбройни вибрации, ако се вземат предвид костите, хрущялите, мембраните и мускулите) могат да бъдат и усилватели и проводници. Колкото по-твърда е повърхността, толкова по-силен е резонанса.

Най- добрия резонатор, това е костта.Добри резонатори са  хрущялите, а също така и мускулите в тонус. Вялите, месести, не съпротивляващите се техни участъци само ще заглушават и „всмукват“ вибрациите като гъба. Гласът намира подходящи резонатори, там където съществувят явни вдлъбнатини  и пусти тунели. Гърлото, носа, устата, гръдната клетка, скулите, челюстите,синусните кухини , фарингиалните хрущяли, черепа и гръбначния стълб съдействат за резонациите.

Има пряка връзка между височината на звука и формите и размерите на тунелите и вдлъбнатините.Тези изменения настройват резониращите повърхности на дадена височина.

Всъщност, в процеса на общуване гласът се сблъсква с препятствия, които не му позволява да прозвучи непосредственно, защото тази непосредственност зависи от рефлексните реакции. Болшинството от хората са загубили тази способност, а възможно и желанието да се държат непосредственно. Изключение са моментите „ излизащи от контрол“, такива като силна болка, страх, екстаз. През останалата част поведението на човека – резултат на кратките връзки на вторичните импулси, които като цяло служат за защита на индивидуализма, му дават възможност да помисли.

И накрая, когато вторичните импулси се развият дотолкова, че са в състояние да стеснят влиянието на първия рефлекторен импулс се формира навика.Някои от тези навици са предизвикани от жизнената необходимост ( завързване връзките на обувките, ползването на нож и вилица). Други се избират съзнателно ( кой маршрут да предпочетем по пътя за работа, кое е по-добре: душ сутрин, а вана вечер и др.) Повечето умственни и емоционални навици ( „аз никога не плача..“, „ аз винаги мисля, че….“, „ аз не умея да пея“ и др.) се формират в нашето подсъзнание в периода на детството ни от други хора. Поведението, кото ни се налага способства повече за развитието на вторичния импулс, отколкото първичния („ престани да викаш, или няма да получиш сладолед“, „ повечето момчета не плачат“, „добрите момичета на викат“, „това не е смешно, а грубо“). Рефлекторния отговор на възбуда се стеснява с нашето порастване. Отговорът на възрастния човек предвижда баланса между контролируемото и инстинктивното, въпреки, че много в човешкото поведение се контролира от вкоренените в детството навици, изработени в резултат на родители, учители, влияние на причтели от компанията, звезди от екрана.