Психология на бедността

Съществуват няколко основни и доста разпространени грешки за  поведението на човек, при който пътят му към успеха и богатството е затворен. Тази тема разглежда най-типичните за нашият регион грешки.

Нека да е ниско платена, но поне стабилна работа

Човек с психология на бедността избира като правило ниско платена, но стабилна работа. В държавни предприятия. Защото Държавата винаги обеспечава. А ако отиде в частна компания има риск скоро да остане на улицата.

Човек не вярва в себе си и във факта, че неговият опит и знания ще бъдат търсени. Като краен резултата така и става. Отива на досадна и скучна работа, престава да усвоява новото, става кисел и безполезен.

Страхът от промяна

Отново, за не остане никому не нужен, човек с психология на бедността се страхува от промените. Девиза е – по-добре малко, отколкото да се рискува и да се загуби всичко. Хората с психология на бедността никога няма да открият свой собствен бизнес, да усвояват нови пазарни сегменти, няма да получат второ висше образование след 40 год., и за нищо на света няма да отидат в друг град в търсене на нов живот на 50!

Ниска самооценка

Ниската самооценка е характерна за хората с психология на бедността. А и от къде да се вземе тази висока самооценка, ако човек не живее, а вегетира – сива безинтересна работа, за която се и страхува  да не я загуби, отсъствие в живота на ярки впечатления, смяна на мястото и обосновани рискове. Именно тези фактори, които те карат да се уважаваш заради труда и възможностите.

Човек с психология на бедността не може да разбере, че богатството и добрите перспективи се разкриват пред дейните хора, които не се страхуват да рискуват и да започнат всичко от начало.

Нежелание за активност

Очевидно е, че за да постигнеш нещо и да получиш добър резултат е необходимо  постоянно да полагаш усилия в тази посока. Например, да разглеждаш предложения за интересна и високоплатена работа с по-широк кръг задължения в сравнение с предишната. И по този начин през цялото време да растеш.

Човек с психология на бедността не желае и не умее ( защото никога не е пробвал) да прояви активност. Страхува се да търси нова работа, защото смята, че няма да се справи, не заработва, защото е уверен, че нищо няма да се получи и все едно няма да има пари. Такъв човек е пасивен, затова е и беден.

Всички са длъжни

Човек с психология на бедността е убеден, че всички са длъжни да му плащат достойно. Просто, защото той изпълнява своята работа качествено. И заплатата трябва да бъде такава, че да стига и за битови нужди, и за отдих, и за себе си. Забравяйки при това, че той сам се е съгласил на работа с ниска заплата. И сега недоволства от шефа.

Човека прехвърля отговорността върху другите. Какъв смисъл има да се придвижвам напред, ако от мен все едно нищо не зависи? Работя – не работя, резултата е един и същ – нищо няма да получа.

По-лесно е да си пестелив

Бедняците полагат усилия  не  да привличат, а да задържат. Те губят часове за посещение на магазини, сравнявайки цените и купувайки там, където е по-евтино. Те пишат и ходят по различни инстанции, постигайки мизерно намаляване на сметките за битови нужди или еднократна социална помощ, която едва ли стига за едно ходене до магазина. Вместо същите тези усилия да бъдат ефективно насочени на търсене на допълнителна, или по-добра работа.

Погледнете  себе си. Имате ли поне едно от тези качества? И ако намерите нещо подобно се избавете от него. Помнете, че вашия живот  и вашето благополучие е само във вашите ръце!