За да може устната презентация да направи необходимото впечатление на аудиторията, е необходимо да се познава техниката на говорене, както и да се работи върху текста на речта предварително. Още М. Жванецки казва: “Защо слушателите заспиват, а лекторът – никога? Очевидно те имат по-трудна работа”. Слушането с разбиране на реч е наистина трудна задача и трябва да бъде максимално опростена за слушателите. Съществуват редица ефективни практически техники за привличане на вниманието на аудиторията. На практика всички тези техники могат да бъдат приложени дори от начинаещи оратори.
Съществуват редица ефективни практически техники за привличане на вниманието на аудиторията във встъпителната част на публична реч. Почти всички тези техники могат да се използват дори от начинаещи оратори.
- Адресирайте събитието, времето и мястото. Започнете от мястото, където се намирате. “Събрали сме се днес в класната стая, където… Тук е окачен портретът на Левски… Днес е годишнината на… Мисля, че всички са гледали новините по телевизията вчера и знаят, че… Тази сутрин беше съобщено…” и т.н. Тази техника не е трудна и е много ефективна за привличане на вниманието.
- Препратка към добре познат и публично достъпен източник на информация. Например: Вчера във вестник “Труд” имаше малка статия за …; Днес в предаването “Утро” чух любопитен репортаж за …; Снощи по радиото съобщиха, че …” и т.н. Тази техника е много надеждна като средство за привличане на вниманието, защото сред слушателите обикновено има хора, които са слушали, гледали или чели това, което ще кажете. Това веднага ги поставя в позицията на “едно цяло с говорещия”. Такива хора обикновено казват на седящите наблизо: “Да, аз също го четох (гледах, слушах)…”. И да – по този начин насочвате вниманието на слушателите към себе си.
- Риторичен въпрос. Ако се зададе риторичен въпрос, а след него последва пауза, ораторът в повечето случаи може да задържи вниманието на аудиторията. Например: “Имаме ли нужда от частна собственост?” Въпреки това темата, поставена в началото на речта чрез реторичен въпрос, трябва да бъде незабавно развита, допълнена с други въпроси или аргументи. Защото в противен случай само един реторичен въпрос би изглеждал твърде декларативен и дори неуместен.
- Предизвикайте любопитство. Засегнете необичаен факт, който показва на слушателите, че все още не знаят всичко. Въведете парадокс, който раздвижва мисловната дейност на слушателя. Като поставяме аудиторията пред парадокс, я караме да прояви интерес към поставения проблем: как ораторът ще разреши парадокса? Например: “Айнщайн е казал, че образованието е това, което остава, когато всичко научено е забравено”. Или друг вариант: “Колкото повече бедност, толкова повече надежда. Така казва Шолом Алейхем. Нека се опитаме да поразсъждаваме над тази мисъл?”
- Демонстрация на обект. Можете да започнете по следния начин: “Ето, в ръцете ми е книга. Красива подвързия, скъпа хартия, скоро публикувана. Тя е много привлекателна за тези, които я вземат в ръцете си… В нея обаче няма нито една дума истина…”. Или: “Вижте колко красиво е направена тази реклама. Колко е добър слоганът ѝ. В същото време тази листовка рекламира човек, който не трябва да бъде допускан до властта по никакъв начин”.
- Разкажете за себе си, за личния си опит, за случка от живота си, за нещо, което сте прочели. Можете да започнете по следния начин: “Веднъж станах свидетел на интересен спор…”; “Наскоро прочетох, че…”; “Веднъж имах преживяване…” и т.н.
- Цитирам един познат. Цитирайте изказване на ваш добър познат, приятел, приятелка: “Имам добър познат, с когото сме приятели от много години. Той е много наблюдателен човек. Е, един път той каза…” Това твърдение може да бъде предварително обработено от вас по такъв начин, че да предизвика интереса на слушателя.
- Цитиране на знаменитост. Например: “Веднъж Бърнард Шоу казал…”; “Васил Левски казал на своите съмишленици…”; “Алеко Константинов има една много любопитна фраза…” и т.н. Удобството на такова начало е, че афоризмът или крилатата фраза е лесна за предварително подготвяне, а качеството ѝ ще гарантира, че ще привлече вниманието.
- Обърнете се към жизнените интереси на слушателя, към това, което го засяга ежедневно. Засегнете въпроси, които облекчават или могат да облекчат личното напрежение на слушателите, да им помогнат да решат ежедневен проблем. Както пише Д. Карнеги: “Ние не се интересуваме от разговор на тема “Как се правят завещания в Перу”, но ще се интересуваме от разговор на тема “Как да направим своето завещание”.
- Бъдете внимателни с хумора в началото на разговора си. Не си мислете, че трябва да сте непременно остроумни от момента, в който се появите пред хората. По-добре е да оставите хумора за по-късно, в следващите етапи на презентацията.
Например, веднъж се наложило на оратор да говори пред аудитория от университетски преподаватели по темата за екологията. За да спечели вниманието и благоразположението на публиката, той започнал лекцията си по следния начин: “Всички обичаме да пием (?!) …Но за да пиете, трябва да имате нещо за ядене (!). А за да имаш какво да ядеш, трябва да растеш… А за да растеш, се нуждаеш от добра екологична среда… Затова днес ще говорим за значението на екологията в живота на обществото”. Подобно начало предизвиква недоумение и смях в публиката, а ораторът се възприема като несериозен човек. Публиката не иска да го слуша.
Задържане на вниманието на аудиторията: работа върху формата на речта
За да сте сигурни, че устното изказване ще направи правилно впечатление на аудиторията, трябва да познавате техниките на говорене и да работите върху текста на речта предварително. Съществуват редица изисквания към устния текст на публична реч и техники, чрез които тези изисквания могат да бъдат изпълнени.
- Стил на говорене. В речта трябва да преобладават по-често срещани, стилистично неутрални и разговорни думи. Книжните и официалните думи трябва да се опитат да бъдат заменени с неутрални или разговорни в процеса на подготовка на речта (приемане на стилистична замяна). Неутралната и разговорна лексика се възприема по-лесно от слушателите и вдъхва по-голямо доверие на говорещия.
Така вместо “конспирация” е по-добре да се каже “неведение”, вместо “натиск” – “строго изискване” и т.н. Дори в тези случаи точността на изразяване да пострада, това ще се отплати с безусловно разбиране на речта ви.
- Простота на изразяването. М. Жванецки казва: “Защо слушателите заспиват, а лекторът – никога? Очевидно те имат по-трудна работа.” Слушането с разбиране на реч е наистина трудна задача и тя трябва да бъде максимално улеснена за слушателите. Понякога е необходимо да използвате научни и абстрактни думи в речта си. Трябва внимателно да се обмисли как да се направи това правилно. Съответната дума трябва да бъде обяснена ясно – дефинирайте я с прости думи, назовете синоними, дайте примери за употребата ѝ, обяснете произхода ѝ и я повторете няколко пъти в различни комбинации.
Освен това трябва да използвате по-прости синтактични структури в речта си. Избягвайте дългите, сложни изречения и разширените причастия, които се чуват трудно. Текстът трябва да бъде изграден с по-прости и кратки изречения, като се използват лесно разбираеми въпроси и отговори. За всяко дълго изречение е добре да направите няколко по-кратки, докато подготвяте текста.
Използването на статистика значително увеличава убедителността на речта, но трябва да се спазват редица правила. Основната цел е да се гарантира, че съответните цифри се възприемат от слушателите и изглеждат убедително. Затова трябва да се спазва следното:
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.
