Menu
Повечето от нас приемат като нещо дължимо ни, когато околните се държат по начин, който ни се харесва. Малцина родители хвалят децата си за това, че ядат или че си играят миролюбиво с другарчетата си например. Малко са съседите, които си благодарят един на друг, че вечер пазят тишина.
И единствено когато околните не се държат така, както ни се иска, ние им обръщаме по-специално внимание – и то на секундата! Започваме да ги критикуваме, да ги порицаваме и да им обясняваме най-подробно защо постъпките им са „лоши” или „неправилни” и защо именно би трябвало да се държат така, както ние искаме. В подобни случаи някои хора крещят, заплашват и дори бият другите, само и само за да ги принудят да им се подчиняват.
Ако подминавате с мълчание поведение, което харесвате, и наказвате постъпки, които не ви се нравят, вие всъщност с нищо не помагате на съответния човек да научи как бихте желали да се отнася към вас.
Според теорията за обучение чрез поведение, начинът, по който другите се отнасят към вас, се предопределя главно от това, как вие самите откликвате поведенчески на едно или друго тяхно действие.
Обикновено постъпките, които хвалите и награждавате, стават все повече и по-чести, докато онези, които подминавате с мълчание, постепенно намаляват.
Постъпките, които наказвате и порицавате, намаляват, освен ако съответният човек не се стреми чрез тях да привлече вниманието ви, като в такъв случай той ще продължи да се държи по начини, които не ви харесват, предпочитайки наказанието пред безразличието.
Забележете например, с каква радост и с колко удоволствие повечето деца започват да употребяват ругатните, псувните и цинизмите, веднага щом открият бурната отрицателна реакция, с която родителите им и другите възрастни посрещат подобни думи и изрази.
Учените, изследващи човешкото поведение, наричат тази теория
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.
