Умение да владееш себе си

Вълнението е естественно състояние за всеки човек, на който не е безразлично това, което прави. Затова да се препоръчва съвсем да не се вълнуваш е равносилно на това да не дишаш. Съвсем друго е, когато вълнението е прекалено и е необходимо да се справяш с него, когато то пречи на работата.

Освен това, съществува взаимовръзка между нивото на мотивация и резултативността  на действията, което се проявява в следното: колкото повече искате и се стараете да направите нещо, толкова по-добър е в началото резултата. След това искате още повече, силно се безпокоите и резултатът престава да расте, оставяйки си на предишното ниво. След това вие непоносимо искате да постигнете желания резултат. При това вие започвате така да се вълнувате, че започвате да изтръпвате при мисълта за неуспех, и в крайна сметка продуктивността само ще пада.

Колкото повече се страхувате да не извършите грешка, толкова по-голяма е вероятността тя да стане.

В спорта това се нарича „предстартова треска“ – толкова преживява, че изгаря на старта. В психологията, това е „самопрограмирано пророчество“ (self-fulfilling prophecy): толкова е мислил и се е тревожил за възможния неуспех, че в крайна сметка го въплътил в живота си. Или, решението на сложни задачи не се постига при твърде завишена мотивация, ако тя поражда силно вълнение и страх пред грешки. Същия е закона за диалектиката – крайността преминава в своята противоположност. Затова трябва да се избавим не въобще от емоциите, а от деструктивните чувства. Необходимо е да сваляме излишната мотивация като повишена температура, говорейки си: „Това е дреболия в сравнение със световната революция“.

 Съществуват две стратегии на поведение. Едната е насочена на стремежа да избегнем грешките и неудачите. Щом като грешката стане, човек може да  спре, опасявайки се да продължи напред. Особенно ако след това е по-сложно и вероятността от неуспех нараства. Другата стратегия е стремежът за постигане на целите, независимо от това, какви неуспехи ще има по пътя, действайки на принципа:“Смее се този, който се смее последен“. Тази стратегия е по-продуктивна. Процесът на всяко учене е да се намали броя на грешките. Пристъпвайки към усвояването на нещо, отначало ние правим много грешки, а след това, благодарение на дългите упражнения постепенно те стават все по-малко, постигайки в крайна сметка това, което сме искали. От тук и извода: не се страхувайте да правите грешки, дайте си право за това, и тогава, колкото и да е странно, тези грешки ще бъдат много по-малко или въобще ще изчезнат. Защото цялото внимание и енергия  ще бъдат насочени към успешното изпълнение на задачата, а не към неуспеха. Страхът и болката са пратеници на риска и е добре, че ги има. Но те трябва да бъдат ваши помощници, а не врагове.

Когато вие не се решавате на нещо, се опасявате от последствията, които могат да настъпят. Една от особеностите на страха е тревогата за това, какво може да стане, но това не става сега, когато се страхувате. Т.е. в момент на нерешителност и опасения, вие се страхувате от несъществуваща за сега действителност. Разбира се, може да си спомняте предишен негативен опит, ако има такъв. Само, че става дума не за повторение на грешки, а за тяхното преодоляване и търсене на възможности за това. Може да се получи и същото, ако всеки път се действа по една и съща „програма“. Навикът е втората натура/природа, действаща автоматично. За това отчитайте, че не светът прави нас, а нашето разбиране и отношение към него.

Например, Луната свети за всички еднакво. Едни се радват, за други е безразлична, а трети се дразнят, защото  виждат всичко в черни краски. Ако вие искате обстоятелствата около вас да се променят, променяйте своето отношение и поведение към тях.

Когато казват „Искам, но не знам как“, то зад това може да се проследи следната верига: „Лошо търсите > значи, няма голямо желание > освен това предстои много, а изведнъж ако „ аз не успея?“ > тогава защо ми е това, което аз „не искам“ > защото се „страхувам“, че това ще удари по моето самолюбие и уверенност в себе си.