Законите на психологическата защита

Закон ,,първи”: За най-добро отражение на ударите защитеността трябва да бъде по-голяма, а защитата адекватна.

За да се живее без непоносими проблеми и да се парират заплахите на улицата, грубостта на работното място и насмешките у дома трябва и защитеност и защита. Ако в психологическия арсенал човек има много и сложни психотехники, но неговата обща защитеност, т.е. запаса от жизнени сили се намира на нула, то пред нас е тип информирано импотентен. Ако човек е силен и уверен в себе си, но не знае нито една техника и на всички удари реагира само по един начин: не ги забелязва, тогава ние имаме груб спортист, един вид психологическа носорог. И двете са нежелателни крайности. Необходим е здрав баланс между силата и умението.

Защо силата ни на защитеност трябва да бъде много голяма? Защото в този случай тя играе не само отразяваща, но и профилактична роля. Ако човек пръщи от сила и увереност, то кой ще посмее да го напада? Победата наполовина е удържана още преди сражението, което се смята за висш пилотаж в изкуството на битката. И дори, когато нападението се е случило и ударът попада върху  мощната аура, стълкновението бързо се прекратява.

Голямата защитеност дава възможност на човек да изразходва минимум напрежение и енергия при отразяване на ударите, като дори и по законите на физиката ръста на мощността намалява силата на напрежението.

Защо защитата трябва да бъде адекватна на удара или нападението? Първо, защото ударът или нападението имат бързо преминаващ характер и не си струва да се напрягаш, сякаш имаш работа с постоянни военни действия. Второ, не си струва да стреляш с пушка по врабчета. Защо трябва да напрягаш свърхсилите си, когато имаш в запас бронежилетка за обща защитеност?

Закон ,,втори”. Възможността да предотвратяваш повечето нападки.

Профилактиката на нападението е изкуство от по- висок клас, отколкото умението грамотно да водиш психологическа война. Разбира се, винаги е важна цената, която трябва да платим за света.  Ако искаме да избегнем неприятните за нас усещания на борбата и да сключваме неизгоден за нас мир с всеки грубиян и манипулатор, това не решава проблема. Агресорът  не може да се умиротвори по такъв начин, а и на себе си нанасяме подобни ненужни травми и компромиси. За това мирната стратегия на поведение трябва да има в подтекстта си сили. Ние трябва да се научим така да общуваме с хората, че те да чувстват нашата сила и да разбират, че имат работа не с безумни пацифисти, а със силни и уверени хора, способни да се защитят.

Какво преставлява подобна защитена сила, която да може да отклонява конфликтите?