Речевата грамотност на оратора

Фактите, които се съдържат в публичната реч,трябва да бъдат проверени, всички изводи обмислени и вярни. Съвременната аудитория иска оратора да говори така просто, както и в личната беседа.

При добрият оратор слушателите не забелязват маниера на говорене, те възприемат само предмета, за който става дума. За оратора е важно усещането на контакта с публиката. Слушателите трябва да чувстват, че от главата и сърцето на оратора идва послание непосредствено в тяхното съзнание и сърце.

Речевата грамотност на оратора се проявява в умението да приспособи речта си към определена аудитория и изкуството на интонацията. С помощта на интонацията, увеличаване, намаляване на скоростта на речта, нейната сила, се задейства мисленето и се разкрива душата. Тихите думи с пърхаща интонация могат да проникнат дълбоко в сърцето. Важните думи и мисли се отделят с интонацията, със специална енергия, преди тяхното казване опитния оратор прави пауза.

Емоционалното въздействие на думите се засилва с мимики и жестове. Ако по време на изказването оратора няма желание за някакъв определен жест, не трябва да се прибягва към произволна и механична жестикулация, съветват майсторите на ораторското изкуство. Жеста трябва да се използва според необходимостта от него. Непрекъснатото жестикулиране с ръце по време на цялата реч не  се препоръчва. В жестикулирането трябва да се внася разнообразие: жестовете трябва да отговарят на предназначението си, да съответстват на характера на речта. Жестикулацията в речта в литературата се класифицира в зависимост от предназначението. Тя може да бъде изразителна, ефектна, описателна, показваща направлението, превключваща вниманието на аудиторията. Жестовете, възникващи непроизволно, но поддаващи се на контрол, засилват впечатлението на изказваните идеи, могат да  изразят вътрешното състояние на говорещия.

Ако вниманието на аудиторията е загубено, за неговото възстановяване се използват следните методи:

• Засилване на гласът или, обратното, понижаване.
• Съсредоточаване на погледа върху тези, които пречат на изказването.
• Продължителна пауза, създаваща в текста кулминационен момент.
• Внезапен въпрос към аудиторията.
• Използване на нагледни средства, схеми, диаграми, картини, илюстриращи разсъждения.
• Промяна темпото на речта, подчертаване на важните мисли чрез перефразиране.

В края речта трябва да се резюмира, да се повторят основните изводи и положения, да се призове към действие. Началото и края на речта трябва да бъдат свързани една с друга. Това, което е казано в края, най-добре се запомня от слушателите.

Съществува правило: Ако искаш да овладееш някакво изкуство, упражнявай се постоянно, настойчиво, последователно.

В ораторското изкуство е необходимо да се усвои техниката, механизма, културата на речта с помощта на системни тренировки, упражнения в съчетание с практика на говорене. Обучението на начинаещия оратор за  излагане на своите мисли, се състои в елиминиране на сковаността, в това, да се помогне на човек да се чувства свободно, непринудено, уверено, въодушевено и да се държи коректно пред публиката.