При представянето на материала на речта говорителят използва логически форми на представяне. Основните логически методи за формиране на понятия включват анализ, синтез, сравнение, обобщение. При представянето на материала на речта говорителят използва логически форми.
Основните логически методи за формиране на понятия включват анализ, синтез, синтез, сравнение.
Анализът е мислено разчленяване на обектите, предмети в елементите, мислено отделяне в тях на отделни признаци. Анализът е свързан със синтеза. Пълният образ се създава чрез комбиниране на тези отделни признаци.
Синтезът е мислено съединяване в цяло на частите на предмета, обекта или неговите признаци, които са били получени в резултат на анализа.
Сравнението е логически метод, позволяващ мислено установяване на сходства или различия в предметите по съществени и несъществени признаци.
Обобщението е мислено обединение на предмети в определено понятие, преход към по-високо ниво на абстракция чрез идентифициране на общите черти и свойства на обектите.
При представянето на материала на речта е необходимо да се вземат предвид законите на логиката. Представяме основните от тях:
1. Законът на идентичността е логичен закон, според който всяко понятие и преценка трябва да са идентични със себе си.
2. Законът на противоречието е логичен закон, според който изявлението и неговото отрицание не могат да бъдат верни едновременно. Противоречивите твърдения са твърдения, едното от които е отрицание на другото. Може да се заключи, че нито едно твърдение не е едновременно вярно и невярно.
3. Законът на изключване на трето е логичен закон, според който или самото изказване или неговото отрицание е вярно. Друга формулировка на този закон: от две противоречиви изказвания в едно и също време и в едно и също отношение, едното е задължително вярно. Когато се комбинира законът на изключената трета и закона на противоречието, се формулира изявление: между противоречивите твърдения няма нищо по средата, т.е. няма трето твърдение. При обединяване на закона за изключване на трето и закона за противоречия се формира следното: между противоречащи изказвания няма нищо средно, т.е. няма трето изказване.
4. Законът на достатъчното основание: всяка истинска мисъл трябва да бъде достатъчно обоснована. Ораторът е длъжен да обоснове всяко от твърденията си.
От гледна точка на логическите принципи, дедукция, индукция и аналогия принадлежат към методите на представяне. Дедукцията е преход от общото към частното. В този случай презентацията ще бъде конструирана по следния начин: от общите положения и правила, ораторът ще пристъпи към конкретни, специфични понятия.
Представянето може да се конструира по следния начин: ораторът започва с нови факти, примери и след това постепенно преминава към общ важен извод. В този случай сме изправени пред индукция.
Освен индукция и дедукция се използва още един метод на представяне на материала и обяснение – аналогия. Умозаключението се получава по следния начин: знанието, получено от разглеждане на някой предмет, обект, се прехвърля към по-малко изучаван, но сходен по съществени качества и свойства. Изводът, получен по пътя на аналогията, е един от източниците на научни хипотези.
Има някои правила за използването на аналогия: 1) аналогията е вярна, при условие че двата предмета, обекта или явлението имат общи съществени признаци; 2) ако два обекта или събития са оприличени, е необходимо да се вземат предвид и техните различия един от друг.
