Повечето хора, дори професионално контактуващи с публичната реч, нямат елементарни познания в областта на речевата техника.
В научнофантастичния роман на Артър Конан Дойл има сцена, изобразяваща едно от заседанията на Лондонския зоологически институт. След като колоритно описва встъпителната реч на председателя към вратовръзката и гарафата с вода, авторът прави следната забележка: „Защо хората, които имат какво да кажат, не искат да се научат да говорят членоразделно? Това е също толкова безсмислено, колкото да се излива ценна влага през тръба със затворен кран, който може да бъде напълно затворен без никакви затруднения.“
На този въпрос е доста трудно да се отговори. Защо хората, които отделят значителни усилия за изучаване на фонетиката на чужд език, не искат да положат минимум усилия, за да овладеят правилното и ясно произношение на родния си език? Защо мисълта често е почти неузнаваемо осакатена, когато е въплътена в звучаща реч?
Основната причина може да се види във факта, че повечето хора, дори и професионално в контакт с публичната реч, нямат елементарни познания в областта на речевата техника, която по-специално включва дикция – ясно произношение на звуците на речта, което съответства на фонетичната норма на даден език.
Ясната артикулация на звуците на речта (поставяне на говорния апарат в позиция, позволяваща образуването на желания звук) зависи от степента на обучение на активните речеви органи – устни, език. Следователно развитието на ясна дикция винаги започва с мускулна тренировка – артикулационна гимнастика, която ви позволява съзнателно да контролирате необходимите мускулни групи.
След отработването на яснотата на действията на активните органи на речта с помощта на артикулационна гимнастика, трябва да се пристъпи към формирането на правилните умения за произнасяне на отделни гласни и съгласни на руската реч и техните комбинации.
Тренировката на гласните изисква не само развиване на правилната фонетична позиция при произнасянето на всяка от тях, но и сравняване на гласни. Факт е, че гласните, образувани според законите на фонетиката в различни части на речевия апарат („предно-езично“, „средно-езично“, „задно-езично“), могат да звучат в различни позиции: някои – близо до зъбите ( предна позиция), други – в купола на твърдото небце (средна позиция), третата – в ларинкса (задна позиция). В този случай по време на речта се получава така нареченото “пъстрота на гласните”.
Тренировката на гласните започва с инсталирането на говорния апарат в правилната фонетична позиция и развитието на ясно произношение на всеки от тези звуци. Вторият етап е съчетаването на тези отделни звуци в комбинация помежду си и с добавяне на гласни звуци по специална схема на обучение.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.