Ако някога сте чували собствения си глас на запис, сигурно сте се изненадали колко слаб, глух, непознат се е оказал. Работата е там, че при преминаване през тъканите на гласовия апарат звукът губи до 80% от силата си. Въпреки това, в допълнение към меките тъкани, които абсорбират звука, гласовият апарат има кухини с твърди стени, започвайки от които звукът се усилва няколко пъти. Тези кухини се наричат резонатори. Тези упражнения са насочени към развиване на умения за контрол на звука в кухините, през които преминава гласовият поток.
Записът може да изкриви гласа, но съвременната цифрова технология ви позволява да предавате всички звукови вибрации в почти непроменена форма.
Какъв е проблема? Защо гласът ни, толкова дълбок, толкова силен, толкова обемен и звучен (когато го чуваме отвътре) се оказва слаб и повърхностен на изхода? Работата е там, че при преминаване през тъканите на гласовия апарат звукът губи до 80% от силата си. Тези 80% се губят за сътресение, или вибрация, на тези тъкани, тоест гласът просто “угасва”.
Какво да правим? Не можем да се отървем от тъканите около гласовия поток; остава да използват техните ресурси за усилване на гласа. В допълнение към меките тъкани, които абсорбират звука, гласовият апарат има кухини с твърди стени (кости или хрущяли), започвайки от които звукът не само не отслабва по пътя към изхода, но се усилва няколко пъти. Тези кухини се наричат резонатори. За всеки професионалист е важно да познава тези резонатори и да може да контролира вибрациите на звука в кухините, през които преминава гласовият поток:
1.Гръден резонатор. Ако ви се струва, че гласът ви е твърде тънък, тогава резонаторът на гърдите ви не участва в производството на глас. Гръдният резонатор е най-голямата резонаторна кухина в целия гласов апарат. Вибрациите в гръдния резонатор придават на гласа пълнота и обем, както и специална топлина и мекота. Въпреки това, използването на един гръден резонатор заплашва звукът да бъде приглушен и интонацията ниска. Още повече, много често се случва актьори или певци да прекаляват с гръдния резонанс, причинявайки звука да бъде тежък и люлеещ се, придавайки на гласа ненужно треперене.
Доста е трудно да се слуша такъв глас, всеки път трябва да свикваш с него. Гръден резонанс е възможен само при напълно свободен гръден кош. Работят само коремните мускули, гърдите трябва да са свободни и неподвижни. Ако гръдният кош започне да се повдига, това означава, че дишането се е преместило от диафрагмата към гръдния кош.
- 2. Главни резонатори. Главните или горните резонатори са всички кухини, които се намират над гласните струни: горната част на ларинкса, фаринкса, устната и носната кухини, параназалните синуси, париеталните кости. Ако вътре в гръдния резонатор звукът зависи от това колко свободни и отпуснати са гърдите, тогава вътре в резонаторната кухина „работата е в разгара си“: тук звукът придобива енергията и силата на полета. За да работят правилно резонаторите на главата, е необходимо звуковият поток да не излиза от устата в хоризонтална струя, а да е насочен нагоре, в резониращите кухини на главата. Само вертикалното предаване на звука ще даде на гласа полет, при който дори най-тихият звук винаги ще се чува в последния ред на най-голямата публика. Ако звукът се отразява в горните зъби и другите резонатори на “маската”, той ще бъде едновременно силен и звучен при всякаква сила на звука.
Певците казват: „Звукът, който е „поставен на зъбите“ или изпратен „до костта“, тоест до черепа, придобива метал и сила. Звуците, които попадат в меките части на небцето или в глотиса, резонират като във вата.“
При издишване по време на пеене трябва да усещате две струи въздух, излизащи едновременно от устата и носа. В същото време изглежда, че когато излязат навън, те се сливат в една обща звукова вълна пред самото лице на певицата.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.