Въпросът, решението на койта сега ще намерим, е как да установявате и поддържате зрителен контакт с аудиторията, включително и с голяма. С аудиторията, за която не ви стига един поглед, за да я обхванете. Важно е всеки участник да запази пълно внимание и да бъде забелязан от докладчика. Но изказващият има само един мозък и две очи!
Ние всички знаем за значението на визуалния канал във възприемането на публичното говорене. Зрителния нерв е 50 пъти по-дебел от слуховият. И чрез органите на зрението, ако вярвате на специалистите, ние получаваме повече от 90% от информацията от външния свят. Това, как вие гледате аудиторията е основен компонент на картината, възприемана от зрителите. По вашите очи те ще разберат повече, отколкото от думите.
- Преди да започнете изказването, трябва да установите зрителен контакт с аудиторията ( ако не го направите, може и да не получите никакъв друг контакт). Как се прави това? Когато заемете изходна позиция за изказването, не бързайте да преминавате към работа. Бавно и внимателно огледайте залата. Плъзгате поглед по лицата, задържате за миг на всяко едно ( или почти на всяко). Ако сте уловили доброжелателн поглед или ответна усмивка, направете едва забележимо мимическо движение: „Здравейте, и вие сте тук? Много се радвам да ви видя!“. Дори да виждате човека за първи път в живота си. Вие протягате невидими нишки от очите на зрителите съм своите очи. След това ще ги държите напрегнати през цялото време, докато говорите. Само след като установите такъв зрителен контакт с всеки седящ, можете да започнете изказването. Подчертаваме, не става въпрс за разглеждане на залата, а именно за зрителен контакт с всеки седящ.
- Това беше за малка аудитория. А как ще бъде, ако залата е голяма и светят прожектори? Тогава трябва да имитирате. Спомнете си как излиза на сцената балерина. Спирайки се на едно място, тя оглежда залата от ляво на дясно. И самослед кратка пауза, започва изпълнението. Вие мислите, че тя нищо не вижда пред прожекторите? Но в нас остава абсолютната увереност, че тя ни вижда и танцува за нас. И реагираме по съответния начин.
- Ако използваме метафора, можем да кажем , че установяването на контакт с очите не е масова бомбардировка, а точни удари. Не е нужно да установявате зрителен контакт с всички в залата. Това е невъзможно. Установявайте зрителен контакт с всеки, седящ в залата. На всеки седящ отделяйте само стотна от секундата нашите очи са в състояние да преместват поглед с голяма скорост. Често това се случва, дори и да не го забелязваме. Отначало ние установяваме зрителен контакт с тези, които ни гледат (някои се усмихват), след това ще повдигнат поглед тези, които са свикнали да се занимават със свои неща, докато ораторът започва речта си. установете и с тях зрителен контакт, сега те дълго няма да свалят поглед. Изчакайте, докато ви погледнат и последните, които въобще не повдигат очи към оратора. Това е важно за публичното изказване.
Представете си, че между вас и зрителите има прекарани проводници, по които тече информация, съобщавана от вас в хода на изказването. И ако тези проводници се прекъснат, се прекъсва и потока информация. Между другото се случва нещо подобно. В индивидуалният разговор ние, съобщавайки важна информация, настояваме на това, нашия събеседник да ни гледа в очите. Само в този случай сме уверени, че той не само ни слуша, но и разбира това, което казваме. По такъв начин, зрителния контакт е не само способ за установяване на отношения с аудиторията и обезпечаване на информация,а е още и способ за получаване на информация за това, доколко аудиторията е разбрала казаното ( а може би трябва да се повтори); дали публиката не е изморена ( може да се наложи пауза); интересна ли е темата за аудиторията (не е ли време да преминете към другите въпроси); интересни ли сте на аудиторията вие самите ( не е ли време да се смени ораторът.
- Най-пренебрегваните в създаването и поддържането на контакт с очите , са част от последните редове в залата и фланговете ( крайните места от ляво и от дясно). Именно оттам се раздават най- трудни въпроси. Именно там шумолят и кашлят. Именно оттам се чуват разговори, щракане на химикали и закопчалки на чанти. Защо? Ние не отделяме на седящите там достатъчно внимание. Секторът на обзор на оратора е 30-35 градуса, а при опитните оратори 40-45 градуса. По този начин ние обхващама само централната част на залата, с която фактически и общуваме. Така ли е? Именно със седящите там ние установяваме прекрасен зрителен контакт в продължение на цялото изказване. Именно те ни слушат. Именно те кимват и с други способи изразяват съгласие.
- Като начало ще обсъдим как да изберете място за изказването така, че да се създаде възможност за установяванена контакт сцялата публика. Залите са различни, в метри не може да се каже точно. Затова има просто правила за правоъгълните зали, когато изказванията са от късата страна. Застанете така, че между вас и крайните отляво и отдясно зрители от първия ред да се образува равностранентриъгълник. Именно равностранен, а не равнобедрен триъгълник. Това ще бъде идеалното разстояние. Това правило ще ви помогне и при други конфигурации на залата. Изхождайки от него, без затруднение ще можете да прецените откъде да започнете изказването.Именно да започнете, защото веднага след това вие ще трябва да се премествате по сцената, да се приближавате към аудиторията, да се отдалечавате, да отивате в левия и десния край. Това разстояние може да бъде по-малко, ако сте добре познат на аудиторията и можете да разчитате на топло отношение към вас още от самото начало.
- С особено внимание насочвайте поглед към местата, където получавате сигнал за загуба на внимание, шаване, шепот, шумолене, хъркане. Вниманието се възстановява почти моментално, проверете. Общувайки с лишените от контакт с очи зрители, вие ще придобиете верни съюзници. Отидете по-близо и кажете няколко фрази, обръщайки се към десния край. Задавайки въпрос към публиката с поглед и жест покажете, че чакате отговор от седящите на последните редове. Установявайки и поддържайки зрителен контакт в хода на изказването, ние по този начин държим в полето на внимание тези рискови групи. В никакъв случай не губим този контакт.
Важността на този контакт могат да потвърдят представителите на близка професия – дресировчиците. Въпреки това, не трябва да превръщаме изказването в групова хипноза. Можете да премествате погледа си върху пода, на таблицата, която държите в ръце и др. Но само за миг, както правят дикторите по телевизията, сякаш поглеждат в листа. Дори ако сте се отклонили, забравили сте текста, бягащият поглед наляво и надясно веднага ще издаде проблем. Ако продължавате да гледате в публиката, това ще създаде впечатление на замислена пауза. Освен това, значението на това, което ще кажете след паузата ще се увеличи. Смело!
- Поведението на публиката е подобно на това, на жените. Ако не и отделяте достатъчно внимание, тя се обижда и ви устройва „весел живот“. Във вашият пряк поглед трябва да се чете интерес към зрителите, ням въпрос дали им е интересно за това, което говорите и как говорите. По този начин, за да станете интересни на публиката, трябва да покажете интерес към нея. И най-лесно ще го направите като създавате зрителен контакт с нея.
- За да поддържате продуктивен зрителен контакт с голяма аудитория без да бягате с очи по залата, представете си, че разрязвате зрителната зала на сектори, като диня. По този начин ще получите няколко по-малки зали, с всяка от които отделно ще поддържате зрителен контакт без труд. Работете известно време с един сектор, след това преминете към друг. Не трябва да минавате от един към друг сектор отляво на дясно подред, и после отново. Прескачайте през един, или през два. И после отново се връщайте към предишните. Ще забележите, че всички части в залата ви гледат, без да свалят очи. А това е верен признак на внимание, Това е верен признак на успех. Режете смело, гледайте напред и постигайте поставените цели!
[/ihc-hide-content]
