Еристика, или как да излезем победители от спора. Всеки от нас е участвал в най-различни спорове и дискусии, така че общите принципи на водене на спора са ни известни без всякаква теория. Спорът е сблъсък на интереси, позиции, в хода, на които всяка от страните аргументирано отстоява становище по обсъждания проблем и се стреми да обори аргументите на другата страна.

Спорът е важно средство за изясняване и решаване на въпроси, предизвикващи разногласия, по-добро разбиране на това, което не е ясно и още не е намерило убедителна обосновка. Дори ако страните по спора не стигат до съгласие, в хода на спора те по-добре я изясняват, както позициите на другата страна, така и своите собствени.
Изкуството за водене на спор се нарича еристика. Еристика е метод за водене на спор, характерен за практиката на софистите в Древна Гърция. Целта му е реторическо надмощие, независимо от дискутирания предмет. Названието е от старогръцкото eristikós – конфликт и по гръцкото име на богинята на раздора Ерис.
Еристиката се разделя на диалектика и софистика. Диалектиката е развита от Сократ, който първи прилага думата “диалектика” за обозначаване на изкуството за водене на ефективен спор, диалог, в който по пътя на проблеми и конфронтация на мненията се постига истината. Софистиката, поставяйки си за цел победа в спора, а не истината, съществено компрометира самата идея за изкуството на спора.
Еристиката не е отделна наука или раздел от някоя наука. Тя представлява разновидност на “практическото изкуство”, подобно на учене на ходене или музика.
Ще разгледаме основните препоръки на еристиката относно поведението в спора.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.




