Въпреки факта, че Ричард Брансън е един от най-желаните и високо платени говорители, той все още се страхува от говорене пред публика.

Съветите на Ричард Брансън за страха от говорене пред публика

В новата си книга „Моите правила“ той разказва как изглежда уверено и говори убедително, независимо от страха. Ето няколко полезни съвета от Ричард Брансън.

Разговор с приятелите

С течение на годините, Брансън се е научил да се справя със своя страх от говорене пред публика. За това му помага съвета на неговия приятел писателя Gavin Maxwell, който съветва: „Изхвърлете от главата си факта, че сте на сцената и ви гледат стотици очи, и си представете, че се намирате в обичайната си зона на комфорт, например, у дома, на масата за вечеря, и разказвате историята на приятели“.

„Знам, че това звучи малко банално, но опитайте. Това определено ми помогна “- признава бизнесмена.“

Кратка реч

Брансън се опитва да не разтяга много речта си, спомняйки си, че дори Уинстън Чърчил не кара аудиторията си да го слуша повече от 25мин. Според Брансън, реч, по-дълга от половин час значително превишава вниманието на всички, които ви слушат.

Освен това, трябва да се правят паузи, за да може аудиторията да осмисли казаното от вас. За целта той дори пишел с големи букви „ПАУЗА“ в картите за презентации.

Дълги репетиции

Писателят Марк Твен казва: „Да говориш експром е трудна задача. Обикновено аз постъпвам така: започвам да се готвя седмица по-рано, пиша своя експром и го научавам наизуст“. Точно така прави и Брансън: той се подготвя предварително за важна реч, репетира я до като не започне да я казва и на сън.

За подготовката на оратора вълнението дори е полезно. „Най-добрите и най-опитните оратори също нервничат преди говорене пред публика така, че не преживявайте толкова много вашата нервност. Малките нерви изчистват мозъка, инжектират адреналин в кръвта и помагат да се съсредоточиш“ – смята Брансън.

Лоши думи

Брансън смята, че при говорене пред публика трябва много внимателно да се подбират думите, за да се избегне двусмислие и неразбиране. Ето някои фрази, по негово мнение, които трябва да избягваме.

Неразбираеми мълчание и думи-паразити ( „сякаш“, „разбирате ли“, „така да се каже“ и др.). Той си спомня, че в началото речта му е била препълнена с такива думи и не звучала много убедително.

„Това не е лоша идея“ – такива фрази объркват публиката, хората не знаят тази идея добра ли е, или не.

„Това няма да ви хареса, но…“ – такава фраза е способна да породи съмнения в слушателите. По-добре кажете нещо от рода: „ Задачата може да се окаже много трудна, но аз съм уверен, че заедно ще се справим“.

„Това на нищо не прилича!“ – тези думи могат да означават какво ли не, от възторжено възклицание до критическо осъждане.

„Имаше и по-добри времена“ – пример за страхливо разсъждение. По-добре често да разкажете на сътрудниците, че нещата не вървят добре, отколкото да използвате подсладени фрази.

„Още повече“ – тези думи анулира всички по-горе.

„Без коментар“ – гарантирана пиар – катастрофа в случай, че назрява скандал и вие трябва да отговорите на въпроси на медиите. По-добре да се извините и да кажете, че сега нямате достатъчно факти, за да разкажете за всичко коректно. Сухото „Без коментар“ ще бъде разбрано като „Ние дяволски добре се облажихме и не искаме да говорим за това, докато нашите адвокати не измислят адекватно алиби“.

„ОК“ – това е една от най-широко използваните думи на планетата. Но често тя означава „Добре, само се махни от мен“. Ако ви харесва някаква идея, не  бъдете мързеливи и кажете, че тя е чудесна.

Вижте още:

Как речта влияе на съдбата?

Как да се избавим от думите – паразити?

Курс “Риторика и увереност в речта”