Груповата подкрепа като основа за грешки за груповото мислене

Случвало ли ви се е да се изгубите в голяма приятелска компания? Не в тайгата или планинските пътеки, а в собствените си възгледи и вярвания, идеи и решения, възгледи и подозрения? Можеш сам, но практиката показва, че колективната заблуда е много по-честа и по-упорита. Да, и индивидуалните заблуди също често са резултат от грешки в колективния ум.

Групово мислене: как може да бъде вредно?

В психологията груповото мислене се счита за ситуация, при която желанието за хармония и еднообразие в групата става по-ценно от търсенето на истината и правилното решение. В този случай членовете на общността се опитват да сведат до минимум различията и да стигнат до общо решение, без да оценяват критично различните варианти и гледни точки. Те се фокусират върху опцията, която е по-близка до мнозинството в групата. В същото време други мнения в групата също не се вземат предвид и дори се потискат и такава група просто се изолира от външно влияние.

Феноменът групово мислене е открит от американския психолог Ървинг Леслер Янис (1918-1990). Той също така фиксира този термин в специалната литература по психология. Изследванията му датират от Втората световна война, когато е призован в армията, за да проведе изследвания върху военния морал. След войната той избира кариера като учител в Йейлския университет, но продължава изследванията в областта на груповото мислене, включително примера на военните и политиците.

Впоследствие ученият очертава своите наблюдения в книгата „Жертви на груповото мислене: психологическо изследване на външнополитическите решения и фиаско“ („Жертвите на груповото мислене: психологическо изследване на външнополитическите решения и фиаско“) [I. Янис, 1972]. Десетилетие по-късно книгата е допълнена с нови изследователски данни и преиздадена под модифицираното заглавие Групово мислене: психологически изследвания на политически решения и фиаско („Групово мислене: психологически изследвания на политически решения и фиаско“) [I. Янис, 1982].

И така, Ървинг Янис наблюдава колективите на военните и политиците, които вземат стратегически решения. И разбрах, че с течение на времето, в условията на непроменен състав, членовете на групата започнаха да вземат непрофесионални решения, които, ако бъдат изпълнени, могат да имат трагични последици.

Съществената за вземане на решения информация беше подложена на тенденциозно тълкуване, култивиран беше неоправдан оптимизъм и вяра в неограничените възможности на групата. Информацията, която не е съгласна с приетата линия, е изкривена от членовете на групата или изобщо не е взета под внимание. В крайна сметка решението беше единодушно, но грешно.

Изследователят обяснява подобно групово желание за деструктивно поведение като конформизъм, който просто възниква в резултат на желанието за постигане на единство и хармония в групата. Подобно желание е съвсем логично в условията на несменяем състав, възникването на неформални, включително приятелски отношения и желанието за тяхното запазване и укрепване. Ученият установи, че подобна ситуация допринася за появата на вредни стереотипи на мислене, които затрудняват виждането на по-обещаващи алтернативи. И освен това потиска индивидуалното, творческо и независимо мислене.