Menu
Актьорската кариера винаги включва драматични епизоди, в които трябва да се плаче. Не е лесно такова сценично състояние да се изиграе, особено, когато трябва да се получи бърза смяна на настроението, от добро настроение към истерия със сълзи и т.н.
Умението да се влезе в необходимото емоционално състояние е сериозна проверка за актьора и играе важна роля за неговата бъдеща кариера.
Майсторството се състои не в умението въпреки волята да заплаче, а в умението да се плаче правдоподобно, за да може зрителя да повярва в чувствата на актьора. В реалния живот сълзите възникват при силно емоционално претоварване, като не е задължително то да бъде негативно, често хората плачат от радост. За актьорите има редица способи, които позволяват да се предизвика нужното състояние при необходимост.
Дълбоко потопяване в ролята
Първия и най-действен способ е отъждествяване на актьора с неговата роля. Когато актьора започне дълбоко да преживява емоциите на измисления герой, той е способен не само да пусне сълзи в нужния момент, но и да възпроизведе всички малки емоции, които трябва да присъстват в подобна ситуация, което е особено важно за епизоди в едър план. В началото на актьорската практика това не е никак просто, но с времето опита позволява да се изиграе удачно сцената още от първия дубъл, За целта е необходимо преди сцената, при изучаване и, дълбоко „потапяне в себе си“.
Емоционална памет
Друг ефективен способ е използването на собствен печален жизнен опит на сцената. Актьора трябва да си спомни своите сълзи и преживявания и точно да ги повтори на сцената. Освен това по-правдиво ще бъде да изглежда така, сякаш се опитва да сдържи сълзите си. За целта главата трябва да се държи високо, добре е това да се съчетае с треперене на устните, а в нужния момент главата се отпуска малко надолу и сълзите започват да се стичат по лицето.
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.
