Методи за отразяване на  уловките в спора

Ефектът от уловките може същественно да се намали, когато участникът  в спора, против когото са насочени е готов за това. Той разбира, че прилагането на различни „непарламентьорски“ методи за водене на спора по естествен начин влизат в сценария на конфликтното общуване. „Който е предупреден, той е въоръжен“ – гласи мъдро древно изречение.

Неизбежен въпрос: как трябва да постъпи човек, ако разбира, че против него използват уловки? Ефективното прилагане на тези уловки е своеобразна микродрама, в която , като в театър участват две страни, два партньора: говорещ и слушащ. Затова определена част от отговорността лежи и върху слушащия, ако той се държи на принципа: „ Да ви излъжа, за мен не е трудно!…Аз  съм доволен да бъда измамен!“

Често като конструктивен метод в спора и едновременно метод за противодействие на уловките може да служи изходната договореност на участниците в спора за това, какво служи за нейна отправна точка. Тези позиции могат да бъдат най-различни, включвайки дори личните вкусове, само при това трябва да бъдат съгласувани определени ограничения в това , че изходните отправни точки и техние аргументации бъдат логични и психологически коректни. Ако са съгласуваните в самото начало на спора отправни точки се нарушават от един от участниците, това може да свиделства за желанието му да развали дискусията, и тогава тя става безперспективна от самото начало.

Спорът  започва с това, че изказаната от един от участниците гледна точка, като минимум е подложена на съмнение. За конструктивно водене на спора, съответно, за по-успешно отразяване на прилаганите в него уловки, е важно по-добре да се разберат начините на изразяване на това съмнение. Нерядко методите се изразяват достатъчно явно:

„Аз не съм уверен, че ….“

„Нима не може да бъде….“

„ На мен това не ми е много ясно, но ми се струва, че …..“

„На мен ми е нужно още малко да помисля над това, да …..“