Невербална комуникация

Невербалното поведение е език на тялото и жестовете, гласа, мимиките на лицето. В нормален разговор на двама души 93 на сто от въздействието се дължи на невербални сигнали (38 на сто на во¬кални характеристики и 55 на сто на езика на тялото).
Ако следим постоянно невербалното поведение на другите, ще забележим тяхното емоционално състояние, психологически проблеми, отношението към нас и останалите. Т. е. невербалното поведение разкрива психологията на човека. Разбира се винаги трябва да имаме предвид и възможността за обик¬новена причина за поведението на някой, като например ако потропваме, докато стоим на едно място -може да сме нервни и притеснени, но може и просто да ни е студено, или да имаме нужда от посещение на тоалетна; ако говорим високо – това може да е признак на неувереност и враждебност, но може да е следствие и от проблеми със слуха; ако присвиваме очи – може да показваме ирония или да преценя¬ваме събеседника, но може и да имаме проблеми със зрението и т. н.
Задължително е при тълкуване на невербалното поведение да анализираме и отхвърляме раз¬лични възможности, докато остане най-вероятната. За тази цел трябва да следим не само отделни жес¬тове, а т. нар. снопове жестове – комбинация от жестове на лицето и тялото, които почти в 100 на сто от случаите са доказателство при тълкуването.

Кнап определя следните проявления на невербално поведение:
• потвърждение и повторение – потвърждава вербалното поведение, не се разминава с него;
• отрицание и усложнение – отхвърля вербалното поведение, разминава се с него;
• усилване и акцентиране – подкрепя вербалното поведение, като усилва значението му, дава
емоционална окраска;
• контрол и регулация – използва се самостоятелно, за да контролира и регулира отношенията
със събеседника.

Екман диференцира пет категории невербално поведение.
Първата категория са емблеми. Това са такива действия или пози, които имат обикновено общо значение за повечето хора и могат да се предадат вербално с една-две думи. Например вдигнат палец за подкрепа и пожелание за успех; палец и показалец, свити под формата на “О”-“всичко е ОК”, поставен показалец на устата -“запази тишина’!
Втората категория са илюстратори. Те подкрепят вербалната комуникация и акомпанират на речта. Например поклон с поставени на гърдите ръце, придружаващ изказана благодарност; или погалване по главата или раменете, придружаващо успокояващи думи за разстроен човек и др.
Третата категория са изразители на афект, т. е. мимики. Израженията на лицето дават много пове¬че информация за емоциите, отколкото тялото. Екман смята, че това са изразители на първични емоции (гняв, щастие, мъка и др.), които са сходни за всички култури.
Четвъртата категория са регулатори. Те са движения и поведение на хора, които регулират между¬личностни отношения (напр. кимане с глава, ръкостискане и др.). Регулаторите обикновено са различни за различни култури, социални класи, професии и религии. Те създават най-голяма вероятност за греш¬ки при интерпретирането им.
Петата категория са адаптори и включват такива форми на невербално поведение, които са сък¬ратен вариант на някакви действия. Обикновено те са усвоени в детството и служат за удовлетворяване на различни потребности.
Можем да разграничим три вида адаптори: самоадаптори – най-често са докосвания на лицето или главата – например за избърсване на сълзи, за почесване по главата и др.; често имащи и други зна¬чения; алтер – адаптори – обикновено са движения на ръцете в пространството, а не допир и често се използват за защита; обект – адаптори – използват се за възпроизвеждане и имитиране на определени форми на поведение, като вдигане на телефонна слушалка, машинопис, пушене и др.

Шефлен и Дънкан предлагат следната класификация на невербални форми на общуване, която е общоприета и до днес:
Кинестична модалност (кинесика) – комуникация чрез движения на тялото, включващи изра¬зи на лицето, поза на тялото, движения на крайниците;
Пространствено-териториална модалност (проксемика) – комуникация чрез пространство, те¬ритория и дистанция;
Параезикова модалност (параезик) – включва интонация на гласа, звуци, паузи и т, н.;
Тактилна модалност – комуникация чрез допир;
Обонятелна модалност – комуникация чрез мирис;
Цивилизационна модалност – комуникация чрез дрехи, накити, козметика.

Кинестичната модалност, от своя страна, може да диференцираме на мимика и пантомимика. Мимиката са жестове на лицето, а пантомимиката – на тялото.
Лицето играе важна роля в невербалното общуване – 55 на сто от невербалното общуване става посредством лицето:
1. Зрителен контакт – съществено значение има наличие, продължителност и начин на контакт с очи. Обикновено погледът трае от 1 до 7 секунди. Съществени различия има в междукултурно отношение. Счита се, че за добри взаимоотношения погледите на събеседниците трябва да се срещат в 60 – 70 % от времето на общуване.

Пантомимиката включва жестове на ръце, крака, торса и цялото тяло.
1. Жестове на ръце – те говорят както за емоционалното състояние на човек, така и за начина, по който той възприема събеседника. Всяка промяна в положението на ръцете означава нещо.
2. Жестове с крака – както и при ръцете, всяко движение на краката има свое значение.
3. Походка – всеки човек има специфична походка, която издава характера и емоционалното му състояние.

Проксемиката (проксима – от латински близост) изразява пространственно -териториално значение на общуването. Терминът е въведен в средата на 20 век за да изрази начина, по който индивидът използва и организира пространството и как то действа на емоционалното му състояние.
Проксемиката може да разглеждаме като физическа територия (разположение на предметите спрямо нас в пространството) и лична територия (дистанцията, до която допускаме други индивиди)
Личната територия зависи от това с кого общуваме.
Най-общо можем да разграничим четири пространствени зони – интимна, лична, социална и публична.
Интимната зона е близка интимна – от 0 до 15 см и далечна интимна – от 15 до 50 см. Тази зона е най-важна за всеки индивид и затова той най-често защитава нея. В нея се допускат само емоционално най-близки същества – роднини, интимни партньори, приятели.
Личната зона също е близка лична – от 50 см до 75 см, където все още е налице физически кон¬такт (докосване, ръкостискане, подаване на предмети), и далечна лична зона – от 75 см до 1,20 м, където може да се осъществява доверителен разговор, но без физически контакт.
Социалната зона е пространство, до което допускаме делови партньори или непознати, с които се налага да общуваме. На близката социална зона – от 1,2 м до 2,1 м – те са по-неформални, докато на далечната социална зона – от 2,1 м до 3,6 м – по-формални.
Публичната зона е над 3,6 м. Използваме я когато сме пред група от хора, отнася се за лектор, артист, политическа личност.
Колкото по-близки са взаимоотношенията между хората, толкова по-навътре в зоните си те могат да навлизат. Типичен пример са интимните отношения – колкото по-малко е разстоянието между ханшовете на двама души, толкова по-интимни са взаимоотношенията между тях. Разбира се има и изключения. Например, присъствието на място, претъпкано с хора, като автобус, концерт и др. налага физически контакт с непознати, но поради нежелано навлизане в близка зона индивидът по невербален начин показва своето неодобрение.
Това е и едно от обясненията за гневно и агресивно поведение на тълпата. Поради навлизане в чуждо пространство всеки от тълпата става гневен и враждебен, което често води до конфликти между членове на тълпата, между тях и други индивиди. Поради това първа задача на полицията е да разпръсне тълпата, за да може всеки индивид да възвърне личното си пространство, а оттам и емоционалното си равновесие..
На пръв поглед няма никакво значение формата на масата или как са разположени местата около нея. Това обаче не е така – доказано е психологическото им влияние върху емоционалното състояние и междуличностните отношения, както и върху ефекта от общуването.

Вокални аспекти на невербално поведение
Гласът е тясно свързан с части от мозъка, с които са свързани и емоциите. Това показва, че освен очите и гласът е огледало на душата. Психологът Лилиан Глас диференцира четири категории, по които може да се анализира гласа – височина, сила, качество и стил.
• Височина на гласа
Твърде високият глас се свързва с различни проблеми на индивида, като травми в миналото, тревоги, постоянно състояние на остатъчен гняв, яд или страх.
Твърде ниският глас се дължи на неувереност, тъй като такива индивиди смятат, че говорейки по този начин, хората ще ги приемат по-сериозно. Друга причина е фалшът в думите.
• Сила на гласа
Твърде тихият глас изнервя околните, поради постоянни трудности да чуват какво точно говори събеседникът. Той обикновено се използва, за да се контролира положението. Такива хора често са обратното на това, което показват – свити, невинни и скромни. В повечето случаи истината е, че те са силни, манипулативни и пасивно-агресивни. Това е начин за привличане на внимание. Друга причина за пре¬калено тихия глас е, че дълбоко в душата е стаена тъга. Човекът се чувства безсилен, потиснат, недосто¬ен и малоценен.
Твърде силният глас най-често се свързва с арогантност, доминантност, тираничност, враждебност. Всъщност дълбоко в себе си такива хора са неуверени и се нуждаят от постоянно одобрение и подкрепа. Обикновено те изпитват гняв, който носят още от детството си, или са живели в семейство с много чле¬нове или с лоши взаимоотношения помежду си.
Затихващ глас в края на изречението – почти винаги причината е в ниска самооценка, липса на контрол. Когато говорят, те често поемат въздух през устата и го издишват, докато говорят. Те започват изречението с желание, но го довършват без такова. Цялостното им поведение е такова – каквото и да започнат, не го довършват.
• Качество на гласа
Лилиан Глас прави пълна класификация на различни гласове:
Треперещ глас – показва липса на самоувереност, нервност, невъзможност за справяне със стресиращи ситуации. Такива хора обикновено се страхуват от всичко в живота, нуждаят се от одобрение, притесняват се от оценката на всяка тяхна постъпка. Друга причина може да бъде обаче употреба на ме¬дикаменти и наркотични вещества.
Гласови нападатели – гласът се използва за атака и битка. Такива хора обикновено са агресивни, враждебни, с постоянен стремеж да опонират и да се състезават. Поведението им показва вътрешен гняв.
Носово хленчещ глас – гласът е дрезгав и звучи сякаш се оплакват, като че ли нещо не е наред. Гласът изразява незадоволеност и дразни. Такива хора поради чести шеги по техен повод или заемат отб¬ранителна позиция, или са свикнали да се самонадсмиват.
Гробовен рязък глас – издава човек властен, агресивен, тиранин, гневен и недоволен.
Преднамерено сексуален, глух глас – гласът е мъркащ, глух, но уверен. Той е неискрен и манипулативен. Такива хора се приемат за ненадеждни. Когато този глас не действа, този тип хора бързо възв¬ръщат нормалния си глас.
Френетичен, маниакален глас – думите са като “дъжд от куршуми”, много и емоционални. Това издава гняв. Такъв човек винаги говори много, само за себе си, не може да се контролира, егоистичен и манипулатор е, намира се в постоянен конфликт с околните. Положителното е, че останалите бързо се заинтересуват от техните идеи и често ги следват.
Прекалено бърз говор – тревожни, нервни, гневни, неуверени в себе си хора, амбициозни, с високи цели, агресивни. Причината е, че са живели в условия на стрес или конкуренция.
Възбуден тон – този глас е предизвикателен, неприязнен. Предизвиква разпалена реакция у дру¬гите и това е целта му. Обикновено това са хора, които не са доволни от начина на живот, озлобени са от успеха на други, агресивни са.
Отсечен тон – хора с този тон говорят с прости, кратки изречения, отсечено, като на аудитория с малки деца. Тонът им звучи обидно за останалите. Този тон разкрива превзетост, самодоволност, сниз¬ходителност, нервност и суровост.
Носов говор, със стиснати зъби – разкрива гневен, критичен и хленчещ човек, който таи в себе си ярост и нищо не го забавлява. Често те са стиснати и им липсва великодушие.
Глух и безжизнен глас – липсва каквато и да е емоция в гласа. Такива хора са апатични, безучастни, сдържани, потиснати. Причината може да е в неосъзнаване на чувствата или депресия. Налице е постоянен страх другите да не проникнат в душата им и да разкрият преживяванията им. Събеседниците им са разочаровани от липса на обратна връзка и мъчителен, недоверителен разговор и обикновено след това се чувстват уморени, изчерпани и емоционално “изсмукани”
Сладникав тон – характеризира се с възходяща интонация, висок глас, лигави тонове и хвалебствени думи, ентусиазъм и добри чувства. Под маската обаче се крие лицемерен, фалшив човек, пасивно-агресивен тип, готов всеки момент да заеме обратна позиция и да създаде неприятности.
Повишаване на интонацията в края на изречението – всяко изречение завършва като въпрос, дори и да не е. Често това е признак за неувереност, ниско самочувствие, страх от поемане на отговорност.
Прекалено бавен и преднамерен тон – най-честата причина е ниско самочувствие, скрита тъга. Причината може да бъде и в това, че този човек е надут и арогантен, егоистичен и единственото, което го интересува, е да предаде каквото има да казва, без да се съобразява със събеседника и неговите потребности. Разбира се причината може да бъде и в употреба на някои медикаменти или мозъчни нарушения.