Основите на мимиката

Ние често си правим изводи за характера и настроението на някого анализирайки неговата мимика. Опитвайки се да разберем и оценим един човек, да разпознаем непроявените му още психологически свойства, ние фокусираме вниманието си върху лицето му. При това нашето съзнание разчита не толкова чертите на лицето колкото изразителните му движения т.е. мимиката, и това напълно е оправдано. Достоверността на физиогномическите изводи е спорна, но по изразителните признаци, които се появяват в резултат на движението на мускулите на лицето, с достатъчно голяма вероятност можем да направим някои психологически изводи.
Ние осъществяваме съзнателно голямата част от мимическите си движения, като се стремим да изразим или да подчертаем някакво настроение: усмихваме се в знак на доброто отношение, мръщим се, за да демонстрираме недоволството си и т. н. Обаче във всичките подобни случаи лицевите мускули осъществяват същите движения, които и неосъзнато явяват се като естествена реакция на събитията.
Интересът. От първите дни на своя живот интересът на човека може да се прояви посредством едно единствено мимическо движение в едната част на лицето, това може да бъде: преповдигане или леко свеждане на веждите, преместване на погледа към обекта, леко преотваряне на уста или притискане на устните. Всяко едно от тези движения, по отделно, или в комбинация могат да изразяват интереса.
Радостта. Радостта е една от най-обикновена емоция, от гледната точка на мимическото изразяване. Най-обикновена усмивка възниква в резултат на съкращаването на един чифт мускули, а именно скулните мускули. Съкращавайки се, скулните мускули разтягат и леко приповдигат двата края, на устните. Искрената усмивка обикновено е предизвикана от съкращаването на кръговите мускули на очите, в резултат на което се появяват бръчици (т.н. «гъши лапи»). Одновременно съкращаването на мускулите на очите преповдигат бузите и създават малък гребен.
Усмивката. Съществуват 3 вида усмивки: изкрена, фалшива и нещастно-жалната.
Фалшивата усмивка има две разновидности. Тя изразява не толкова радост, колкото желанието да изглеждаш весел. С помощта на престорената усмивка, човека се опитва да прикрие от обкръжаващите своите негативни емоции.
Как да се отличи фалшивата усмивка от искрената? Характерното за фалшивата усмивка е относителната пасивност на кръговите мускули на очите, в резултат на което бузите почти не се повдигат, отсъстват характерните бръчици на външните ъгли на очите. При нарочната усмивка, когато съкратените скулни мускули значително преповдигат бузите, е много трудно да се отличи от искрената усмивка.
Обикновено фалшивата усмивка е асиметрична с голямо изместване в лявата страна, характерно за десничари. За разлика от искрената усмивка при фалшивата продължителността на нейната кулминация трае по-дълъг период от обикновеното, а периодът на «експанзията» е по-кратък. Ето защо фалшивата усмивка се появява внезапно и също така внезапно изчезва за разлика от искрената усмивка, която изчезва постепенно.
Нещастната усмивка е усмивка, която е наложена върху мимическото изразяване на негативните емоции. Човекът е разстроен по някаква причина, чувства се нещастен, но въпреки тези свои чувства и тяхната очевидност за окръжаващите го, той се опитва да изобрази усмивка. Всеки, даже и не много наблюдателен човек, лесно ще разпознае този вид усмивка, защото тя не е убедителна зад нея обикновено се крие съвсем друго мимическо изразяване.
Учудването. В момента на очудването нашият разум всякаш е пуст, всичките мисловни процеси като че ли спират. Именно поради тази причина реакцията на учудването не получава достатъчно разбиране. Изживяването на тази емоция напомня за лек токов удар: нашите мускули мигновено се съкращават, и ние чувстваме леко изтръпване, резултат на минаващия по нервите разряд, който ни кара да изтръпваме. Изпитвайки учудване, ние не знаем, как да реагираме на стимула – неговата внезапност поражда чувство за неопределенност. Учудването лесно се разпознава. Веждите се вдигат високо, в резултат на което на челото се появяват надлъжни бръчки, а очите се разширяват и се окръгляват. При откритата уста приема овална форма.
Печал. Вътрешните окончания на веждите на опечаления човек са повдигнати и снижавани към корена на носа, очите леко са стеснени, а краищата на устата са отпуснати/увиснати. Понякога може да се забележи леко потръпване на брадичката, която излиза малко напред. В зависимост от възрастта на човека и интензивността на изживяната печал, мимическото изразяване може да бъде съпроводено и с плач. Мимически скръбта трае няколко секунди, но нейното изживяване може да трае по-дълго. Обикновено скръбта е разпознаема, въпреки че нейните признаци могат да бъдат почти неуловими. Лицето изглежда избеляло, лишено от мускулен тонус, погледът изглежда неясен. Опечаления човек говори малко и неохотно, темпът на речта е забавен.
Много хора потискват скръбта , като се опитват да се усмихват и да съхранят невъзмутимо, спокойно изразяване на лицето, по този начин те крият скръбта под друга емоционална маска. Все пак внимателният наблюдател не може да не забележи проявяването на скръбта, дори тя да бъде малко изразена. В състояние на печал клепачите и краищата на устните увисват. При сближаване на веждите кожата между тях се събира в (под формата на) малки, напречни и вертикални бръчки. Когато опечаленият човек гледа с безразличие и очите му са устремени в пространството лицето изразява размисъл.
Гнeвът. Мимическото изразяване на гнева е съпроводено от характерното съкращаване на челните мускули и движение на веждите. Веждите са отпуснати и свеждани, кожата на челото е стегната, като се образува едно малко разширение между веждите или върху това място. При пълнолетните между веждите се формират дълбоки, вертикални бръчки. Забелязват се изменения в областта на очите. Поради надвисналите вежди очите се стесняват и придобиват ъглова заострена форма. При това погледът се фокусира върху източника на раздразнението или на гнева, това е признак за насочеността на агресията.
При вроденoто изразяване на гнева устата се изпъва, придобива квадратна форма. Устните се стискат, превръщайки се в две тънки и успоредни линии, при това устните могат леко да се намусят. Ъглите на устните рязко се очертават. Зъбите са стискани, понякога в това състояние зъбите скърцат. Много често това се случва абсолютно неволно. Между другото, в състояние на силен гняв човека може да започне да се смее силно и «изразително.»
В момента на разгневеност веждите силно се движат, устните се стискват, погледът е устремен към предмета, който предизвика ненавистта или «блуждае» на страни при спомнянето за тежкото минало.
Омразата. При омраза веждите са навъсени и носа е намръщен, приповдига се горната устна, а долната леко пада, устата придобива ъглова форма. Езикът леко е изкаран, все едно избутва, попаднало в устата неприятно вещество. Децата изпитват отвращение, изкарват езика и говорят «фу» или «бе», възрасните могат да изразят тази емоция само с движението на горната устна или с едва забележимо набръчкване на носа. Тези движения понякога са едва забележими и могат да останат незабелязани за окръжаващите. Понякога те са неволни и човека не осъзнава, че изпитва отвращение.
Презрението. Презрението е комплексно пантомимическо изразяване. Изобразявайки презрението, човекът застава от горе: той се изправя, леко мята главата и гледа към източника на емоцията, все едно от горе надолу. С цялата си външност като че ли показва своята превъзходство пред «съперника». В момента на презрението веждите и горната устна са приповдигнати, могат да се притискват ъглите на устните, устата леко се приповдига и близко до ъглите на устат в бузите се създават малки симетрични задълбочавания. Веждите могат да бъдат приповдигнати или главата е отмятана назад и на едната страна.
Срамът. Мимическото изразяване на срама и на смущението е сходно. Когато човека изпитва срам той крие очите, обръща се или отпуска главата надолу. Движенията на тялото и на главата демонстрират стремеж към снижаване. Човекът изпитва желание «да избяга от мястото на престъплението», да се крие, да стане незабележим. Дарвин отбелязва, че именно очите се явяват типично средство за изразяване на срама. Те, обикновено, гледат надолу или «бягат» от едната в другата страна, клепачите прикриват очите, очите могат да бъдат напълно затворени. На някои хора им «гори» лицето от срам. Понякога засрамилият се човек крие погледа си, за да прикрие усещането си за срам, или задира брадичката, като подменя срамежливия поглед с презрителния и се старае да бъде колкото може по-малко забележим, за да остане насаме със своите изживявания. Засрамилият се човек може горделиво да отмята главата, изпъчва брадичката, но въпреки това избягва директния поглед в очите.
Вината. Трудно е еднозначно да се определят външните и вътрешните признаци на вина. Много лесно се обърква срамът с вината, възприема се едната емоция вместо другата, тъй като еднакви са ситуациите, които предизвикват тези две емоции. Всяка една от тези емоции е свързано с желанието да криеш нещо или да изправиш нещо.
Страхът и тревогата. Външните признаци на страха могат да бъдат: предпазливият и напрегнатият поглед, насочен към източника на това чуство, в съчетание с тотално отсъствието на движение, треперене, плач, сбръчкване и стремеж за избягване или криене. Някои хора изпитвайки страх се усмихват или се смеят. Понякога възприемаме страха като предизвикателство, правим опити да проучим обиекта, който не плаши (източника на нашия страх). В момент на страх веждите се преповдигат, леко са наклонени към вътрешната страна, в резултат на което бръчките, които се появяват стават по дълбоки в центара на челото отколкото по периферията. Очите са широко отворени, горният клепач леко е повдигнат, в резултат на което се забелязва белтъка на окото и зеницата. Ъглите на устата са изтеглени надолу и устата обикновено е преотворена.
Смущаването. Емоцията на смущаването се съпровожда от минимални мимически проявления, но всеки човек напълно различава тази емоция от другите. Няма една поведенческа или мимическа реакция, за което може да се твърди безусловно и еднозначно, че е характерна за смущаването. Ако човекът крие очите, обръща се или наведе главата на долу, тогава това поведение може да бъде възприето като проявление на смущаването, но тази реакциа се проявява и при изразяването на срама. Разликата е в усмивката, която се появява, за кратко, на лицето преди смущаващият се човек да крие погледа си или да се обърне. Често смущаващият се човек, като обърне или наведе галавата скрито поглежда към „източника на смущаването”. Освен това в този момент лицето може рязко и силно да почервенее.