Животът е изкуство да се извличат значителни изгоди от незначителни обстоятелства.
Опитните манипулатори винаги се съобразяват и използват особеностите в поведението и реакциите на хората, като не забравят, че:
- Умният, бързо мислещ, безстрашен, добре реагиращ по време на разговора човек в критическа ситуация може да се окаже съвсем друг.
- Когато човек оценява ситуацията задочно, това много често предизвиква в него значително по-силни емоции, отколкото при реалния контакт с такава ситуация.
- Човек, волно или неволно, “разкрива душата си” (разкрива своя характер или наклонности), когато говори за себе си.
- Характерът на хората особено се проявява в това кое е смешно за него; маниерът да се смее е най-добрият показател за характера на човека.
- Разговорите на отвлечена тема, несвързана с непосредствените интереси на беседващите, позволява да се определи интелектът, съобразителността, принципите и реакциите на събеседника.
- За да се разберат симпатиите и антипатиите на човека, допустимото за него, и неговите вътрешни правила трябва да се изясни неговото отношение към различните исторически, политически и литературни личности.
- Колкото по-твърд е стереотипът на мислене, толкова по-голяма емоция ражда всеки опит за съмнение в него.
- Когато отговаря на твърдение обектът обикновено съобщава повече сведения и разкрива повече от своите мисли, отколкото, когато отговаря на обикновен въпрос.
- Преструвайки се, че не вярваш на твърденията и изказванията на човека го провокираш към откровеност.
- Прекъснатите по някакви причини действия се запомняв значително по-добре, отколкото завършените.
- Обърквайки човека можете да получите от него доста неочаквана информация.
- Смяната (развалянето) на времето често предизвиква апатия и забавяне на реакциите.
- Мълчанието на човека не винаги трябва да се взема за внимание – той може би е потънал в собствените си мисли.
- Когато процесът на разбиране върви много гладко имате всички основания да не вярвате на такова внимание; човекът може да се преструва, че внимава, преследвайки други свой цели.
- Наблюдаваната агресивност на човека не е свързана с неговата енергичност. Това са съвършено различни качества.
- На човека е присъщо да преувеличава ценността на информацията или събитията потвърждаващи неговите предположения, версии и да недооценява или пренебрегва противоречащата им информация или факти.
- Тревожният (прекалено чувствителен към дразнителите) човек с по-голямо желание обсъжда своите слабости и пропуски, отколкото уравновесения.
- Не точно формулираният въпрос може да изостри вниманието на събеседника.
- На хората им е свойствено да чуват и разбират много по-малко, отколкото искат да покажат.
- Ако в определена ситуация някой се прояви като лидер на него ще гледат и в други ситуации като на лидер.
- По-голямата част от общителните хора предпочитат устната реч, а съсредоточените в себе си, стеснителни и срамежливи – писмената.
- Ако поведението на партньора е строго регламентирано от правила, директиви или авторитети, то събеседникът не цени много неговата позиция и не се опитва да се представи в по-добра светлина. Ако поведението на партньора е свободно, то в събеседника му се наблюдава определен ефект на самоутвърждаване.
- Хората с голямо самоуважение се държат, независимо по отношение на своята репутация, въпреки че малко се ориентират и към нея. Хората с ниско самоуважение обезателно следват своето реноме.
- Хората могат да проявяват своя истински характер “да бъдат себе си”, само в състава на неголеми групи, всичките членове, на които се подават на тяхното разбиране.
- Поведението на човека, когато е сам се различава от поведението в група. Публичното поведение също така се различава в зависимост от аудиторията. За всеки човек е важно да прави впечатление на околните. При това се задейства една от двете съществуващи стратегии:
- Приспособяваща (да се подстрои към аудиторията).
- Самоутвърждаваща (да подкрепи своето АЗ, като се опитва да прави добро впечатление за сметка на качествата влизащи в идеалното АЗ).
- Жените и повечето представители на националните малцинства обикновено са по-приспособяеми.
- Паметта на човека работи най-добре от 8 до 12 и след 21 часа, а най-зле след като е обядвал.
- Емоциите и интонацията на човека се намират в дясното полукълбо на мозъка, а логиката и речта в лявото. Всяко от тези полукълба координират разноименната страна на тялото. Затова всичко, което човек се старае да демонстрира на другите се изобразява на дясната половина от тялото му, а това, което той реално преживява – на лявата. Когато трябва да се въздейства на чувствата на човека трябва да му се говори в лявото ухо, а когато на логиката в дясното.
- С особена емоционална изразителност се отличават устните на човека, които могат да се четат съвсем елементарно (усилената мимика на устата или прехапването на устните, напр. свидетелстват за безпокойство, а изкривената на една страна уста за надсмешка или скептицизъм). Усмивката като правило показва дружелюбие или потребност от подобрение. Усмивката на мъжете е добра възможност да покажат, че във всяка ситуация той владее себе си. Усмивката на жените е значително по-истинска и почесто съответства на нейното фактическо настроение.
[/ihc-hide-content]
