Определяне на  психоемоционалното  състояние по гласа и особенностите на лексиката

Гласът достатъчно точно съобщава на обкръжаващите за текущото състояние на човека: за неговите преживяания, отношението към фактите, самочувствие, а нерядко и за темперамента, за чертите на  характера. Да уловиш емоциите на човека ( гняв и печал, ревност и нервност ) позволява тона на неговия глас.

В състояние на тревога или нервно напрежение  до някъде се променя и гласовия тембър. Този факт намира достойно приложение в безконтактните ( т.е. изцяло незабележимите за събеседника) образци на „детектора на лъжата“.

 Разшифровайки съобщението, обръщайте внимание както на силата, така и на височината на гласа.

Явно висок – ентусиазъм, радост, недоверие;

Висок в широк диапазон на сила, тоналност и височина – гняв и страх;

Прекалено висок, пронизителен – безпокойство‘

Мек, приглушен, с понижена интонация в края на всяка фраза – горест, печал, умора;

Форсиране на звука – напрежение, лъжа.