Хората на средна възраст знаят, как преминаваха съвещанията на предприятията и организациите през 70-80 год. Решението, като правило се взимаше предварително от ръководителите на висшите звена на управление – директора и секретаря на партийната организация. А след това се провеждаше събранието, на което това решение се приемаше с болшинство гласове, т.е. събранието се организираше се цел да се информира колектива за приетото решение. Ако на събранието имаше хора, които не са съгласни с даденото решение, ръководството полагаше всички усилия зз това, да потисне несъгласието. Като правило това се отдаваше.
Открито да се говори за такъв метод на провеждане на събрания не беше прието. Обратното, ръководителите винаги подчертаваха, че решението е взето от целия колектив, и че то е детайлно обсъдено на многочасово събрание. Организацията или преприятието се смятали за благополучни, ако в него присъства монолитност, единомислие и послушание на колектива към ръководството.
Как да провеждаме работни съвещания, отчитайки съвременните изисквания?
Правило 1. Човешкото общуване има две нива: съдържателно и личностно.
Деловото общуване ще бъде по-ефективно, ако то протича предимно на съдържателно ниво – обсъждане на работни въпроси.
Проблемът на условието са критериите. И обратното, деловото общуване ще бъде неефективно, ако участниците започнат да общуват на личностно ниво; да се ръководят от субективни симпатии-антипатии, да се упрекват един друг, да търсят виновния, да подчертават собствените достойнства и подчертават недостойнствата на другия, не се стремят да обсъдят обективно проблема, а лично да се утвърдят и т.н.
Правило 2.
Нагласата за разбиране на позицията и гледната точка на другия е важно правило.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.