Menu
Изисквания към речта: простота и яснота на изложението; последователност и яснота на обяснението; убедителност и логичност на изложените аргументи; целенасочено изложение (ораторът трябва предварително да знае какво иска да каже и да подбере аргументи). Изисквания към формата на речта: ясно произношение; нормално до средно темпо; пропорционална сила на гласа; смяна на темпото, способност да правите паузи, за да позволите на събеседника да разбере какво казвате; богат речник и избягване на излишни думи или изрази.
Речта като цяло и отделните изказвания пред публика могат да се характеризират със своето съдържание, изразителност и форма.
Какви са основните изисквания за произнасяне на реч пред публика? На първо място, ораторът трябва да има добре оформен глас. От това до голяма степен зависи успехът на пренасянето на съдържанието, насочено не само към съзнанието, но и към чувствата на аудиторията. Невъзможно е да се предаде дълбочината на съдържанието, да се въздейства емоционално и естетически на аудиторията, ако гласът е дрезгав, хриплив и монотонен.
Вялостта, която обикновено се дължи на плахостта на говорещия, създава впечатлението, че говорещият “се отпуска”. Бавната реч също е неефективна, защото създава безразличие към темата. Много бавното четене на лекцията отслабва възприятието: паузите между думите придават допълнително значение на всяка дума, като думите придобиват необосновано висока емоционална и съдържателна стойност, което усложнява възприятието.
Разбираемостта на речта зависи от много фактори: речников запас, дължина на изреченията, степен на синтактична сложност на речта, наситеност с абстрактни изрази, чужди и специални термини. Много е важно да използвате думите правилно. Несъответствието на използваната дума с нейното общоприето значение или стилистични норми предизвиква негативни емоции у слушателите, което може да обезсмисли целта на речта. Преувеличените изрази разсмиват, тривиалните дразнят, неправилно употребените думи предизвикват присмех и ирония.
Известният юрист и оратор А.Ф.Кони, който добре е осъзнавал цената на точността на формулировката, пише: “Достатъчно е да разместим думите в популярния израз “кръв с мляко” и да кажем “мляко с кръв”, за да разберем значението на отделна дума, поставена на неправилното ѝ място”.
Трябва да се обърне внимание на лексиката на речта. От езикова гледна точка съжденията трябва да бъдат формулирани по начин, който е подходящ за познанията на слушателите и до известна степен за естеството на техните очаквания – социалните нагласи.
Пример за гъвкаво следване на писмената реч спрямо променящата се ситуация може да се открие у академик Е.В. Тарле, който цитира наблюдение върху спецификата на избора на думи в парижката преса за описание на напредъка на Наполеон от момента на десанта му в залива Хуан до влизането му в Париж (периода на “стоте дни”). Първата публикация е “Корсиканското чудовище е кацнало в залива Хуан”, втората – “Людоедът е на път към Грас”, третата – “Узурпаторът е влязъл в Гренобъл”, четвъртата – “Бонапарт е превзел Лион”, петата – “Наполеон наближава Фонтенбло”, шестата – “Негово императорско величество се очаква днес във верния му Париж”. Цялата тази литературна гама е извлечена от едни и същи вестници, публикувани от една и съща редакция в продължение на няколко дни: ситуациите се променят, а с тях и думите.
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.
