Самоконтролът  при промени в поведението

Не всички хора имат развити навици за самоконтрол и затова живеят не толкова добре, както биха могли. Повечето хора биха искали да променят нежелателното поведение, но не знаят как да го направят. Ще разгледаме петте стъпки, от които се състои процеса на самоконтрол.

Хората винаги са заинтересовани в това, самостоятелно да управляват своя живот. За съжаление, не всички имат адекватни навици за самоконтрол. Например някои ядат твърде много, други пушат или пият много, трети не се занимават регулярно с гимнастика, а други нямат навици за обучение. И те не знаят как да променят това. Някои разчитат на “сила на волята“, а други търсят професионална помощ, често недостъпна. Въпреки това, социално-когнитивната теория включва концепцията за самоконтрол – емпирично устойчиви средства за постигане на желаните стабилни модели на поведение – което иначе може да се нарече „силата на човека“.

Казват, че самоконтролът се проявява всеки път, когато „даденото поведение на човек има по-малка вероятност за проява, от гледна точка на неговото преходно поведение, отколкото друга възможна реакция“. Например, самоконтролът има място, ако вие по-рано сте пушили, а сега не, ако сте яли преди много, а сега сте на по-умерена и разумна диета. При самоконтрола желаната реакция ( непушене, умерено ядене) често се съпровожда с непосредственно неприятни, но в крайна сметка желани последствия, а алтернативните реакции ( пушене, прекалено ядене) дават приятни, но в крайна сметка отрицателни резултати.

От социално-когнитивна гледна точка, самоконтролът не съществува изключително в рамките само на вътрешните ( например, сила на волята), или само на външни сили. Той се проявява във внимателно планирано взаимодействие на човека с обкръжението, За да се разбере как протича процесът, ще разгледаме пет основни стъпки, които могат да бъдат особенно полезни в опита за повишаване на самоконтрола.

Основните стъпки на самоконтрол

Процесът на поведенческия самоконтрол се състои от пет основни стъпки. В него са включени определени форми на поведение, на които трябва да се въздейства, сбор от основни данни, разработка на програма за увеличаване или намаляване на честотата на желаното поведение, изпълнение и оценка на програмата, а също и завършване на програмата.

1. Определяне формите на поведение. Началната стъпка на самоконтрол е определяне на точните форми на поведение, които трябва да се променят.За съжаление, тази решаваща стъпка е много по-сложна, отколкото си мислим. Много от нас се стремят да представят своя проблем в условията на неясни негативни личностни характеристики, и се изискват немалко усилия, за да се опише ясно специфичното открито поведение, което ни заставя да мислим, че ние имаме тези спосбности. Ако попитаме жена, какво не и харесва в поведението, в отговор може да чуем „Аз съм твърде язвителна“. Това може да е истина, но няма да помогне за създаване на програма за промяна на поведението.

За да се стигне до проблема, трябва да преведат неопределените твърдения за личностните характеристики в точно описание на конкретните реакции, които илюстрират тези особенности. Значи, жената, предполагаща, че  е „твърде язвителна“ можеше да назове два характерни примера за реакция на високомерие, в които се демонстрира нейния сарказъм, да кажем омаловажаване на съпруга пред хората. Това е и специфичното поведение, над което тя може да работи по подготвената програма за самоконтрол.

2. Събиране на основни данни. Втората стъпка за самоконтрол е сбора на основната информация за фактите, въздействащи върху  поведението, което ние искаме да променим. Т.е. ние трябва да станем нещо като учени, не само за да отбелязваме собственните си реакции, но и да регистрираме честотата на тяхната поява, с цел обратна връзка и оценка. И така, човек, опитващ се по-малко да пуши, може да преброи колко цигари на ден пуши, или в определен отрязък от деня. Или човек, опитващ се да ослабне, систематично записва в таблица резултатите от тегленето на кантара в продължение на няколко месеца. Както се вижда от тези примери, сбора на точните данни за поведението, което трябва да променим съвсем не прилича на глобално саморазбиране, приемливо в други терапевтични методи.

Това се отнася до позицията на Фройд за вникване в несъзнаваните процеси, както и постулирани в йога и дзен необходимости за концентрация на вниманието върху  вътрешния опит. Логичната обосновка, лежаща в основата на тази стъпка за самоконтрол се състои в това, че човек трябва отначало ясно да определи повторяемостта на специфичното поведение ( в това число на ключовите дразнители), преди  да може успешно да промени това.