Шест принципа и седем закона на риториката (речевото поведение)

Съвременната риторика изхожда от това, че пасивна страна в комуникативният акт фактически няма. Ролята на слушател е също така активна, както и ролята на говорещия. От взаимодействието на тези две страни зависи успеха на общуването. Ораторът е длъжен да „не побеждава“ аудиторията, а да си „сътрудничи“ с нея.

Универсален принцип за успешна комуникация става принципа на Кооперацията, формулиран от Г. П Грайс. Всяко общуване, в това число и деловото, не е път на един човек към друг, а движение един срещу друг. Този принцип регулира количеството и качеството на информацията, предоставена от всеки комуникатор в определен етап от вербалната комуникация. Например, правилото, регулиращо количеството изисква говорещия да не скрива нужната информация, която е принципно важна за вземане на решение по обсъждания проблем, и да не съобщава тази, която не е необходима.

Принципът на кооперацията и комуникативното сътрудничество изисква правилно изпълнение на комуникативните роли: говорещ – слушащ. Всички ние сме се сблъсквали с такава ситуация в диалога, когато сме искали, но не сме могли да се изкажем. Прекомерната речева активност на единия партньор не дава възможност на другия да покаже своята позиция.

Към правилата на организация и оптимизация на диалога, представляващ информационен обмен, се отнася също така и принципа на Интереса.

Този принцип означава, че диалогичната комуникация се разраства по-бързо, ако предаваната информация представлява  интерес за всички участници. При това всеки от участниците в преговорите преследва и удовлетварява двоен интерес:  по същество и взаимоотношенията между партньорите. Отношения, основани на доверие, уважение и приятелство, позволяват всички следващи преговори да се превърнат в по-спокоен и ефективен процес.

Следващият принцип е разработен на съвременната риторика и е особено актуален за деловото общуване е принципа на Полиан. Този принцип изисква съдържанието на речевото общуване да удовлетворява критериите на оптимистичното настроение на участниците.

Напоследък доста често се среща липсата на хармония между тона и смисъла на изказването. За трудното икономическо положение на страната водещи финансисти и експерти могат да говорят с усмивка, като поръсват речта с шеги. А бизнес преговори често се водят със  “загуба” на позиции , позиции на неверието в собствените си сили .

Според принципа на Pollyanna дори да не постигнат съгласие или компромисно решение страните в заключение на преговорите трябва да изразят надежда за разрешаване на конфликтната ситуация или решаване на въпроса. А преговорите трябва да се започват с вяра в собствените сили,  здрав смисъл и добра воля на партньора.