Фази на конфликта

 Конфликта има следните фази:

1. Конфронтационна ( военна) – страните се стремят да обезпечат своя интерес за сметка ликвидация на чуждия интерес ( в техните представи това се обезпечава чрез доброволно, или принудително отказване на другия субект от неговия интерес, или лишаване от правото му за свой собствен интерес, или унищожаване на носителя на другия интерес, което унищожава естествения образ и самия този интерес, а следователно и гарантира обезпечаване на собствения).
2. Компромисна ( политическа) – страните се стремят по възможност да постигнат своя интерес чрез преговори, в хода на които се правят замени на личните интереси на субекта с общ компромисен ( като правило, всяка страна се опитва да обезпечи в него максимално своят собствен интерес).
3. Комуникативна ( управленска) – изграждайки комуникация страните достигат споразумение, въз основа на факта, че суверинитет притежават не само самите субекти на конфликта, но и техните интереси ( консенсус), и се стремят към взаимно допълване на интересите, ликвидирайки само незаконните, от гледна точка на обществото, различия ( или правова забрана на нечий интерес и неговото углавно преследване, корпоративна забрана, заплашваща нарушителите с административно наказание, или изменение на законодателството, системата за фирмени инструкции, даваща или забраняваща правото на някой интерес, различия).

Конфликтът започва с конфронтационната ( военната) фаза, а завършва с комуникативната ( управленската). По този начин, конфликта може да с определи като процес на развитие на взаимодействия на субектите от конфронтация към комуникация.

В хода на конфликта взаимодействието на субектите се трансформира от конфронтационен до това, което ние наричаме комуникация.

Комуникация – информирано взаимодействие на субекти, които се характеризират със следните признаци:

• суверенитет на участниците във взаимодействието;
• суверенитет на техните интереси и ценности (а оттам и представата за предмета на взаимодействие и отношението към него);
• технологичната обезпеченост на канала за равноправен информационен обмен;

Кризис – период на забавяне процеса на конфликт на взаимодействие на субектите, т.е. такова взаимодействие на субектите, при което няма постъпателен преход от фаза към фаза ( например, дълго задържане на една фаза, разрушителна зацикленост, фазова стагнация и дори връщане към предходната фаза). Което води и към напрежение, свалянето на което помага за преодоляване на кризата и продължаване  развитието на конфликта.

По този начин, управлението на конфликта е дейност по обезпечаване  развитието  на конфликтното  взаимодействие, т.е. да управляваш конфликта означава да му обезпечиш максимална възможност за саморегулиране и съдействие за изхода от кризата в следващата фаза.

Въпреки, че е по-точно да се каже, конфликта не е управляем а саморегулиращ ( и докато той не премине в последната фаза, той е неунищожим, тъй като не са ликвидирани осъзнатите от субектите различия на интереси и ценности). И следователно, ако строго се следва съществуващото определение „управление“, то конфликта е „неуправляем“. Но в различните фази на неговото развитие са възможни действия, способстващи за неговото кризисно развитие ( обезпечаващи ги), което ние безусловно можем да смятаме за управление.

Да си спомним отново един от поставените в този параграф въпрос: