Техниките за успешно поведение могат да се обединят по стратегии на преобразуване в трудни жизнени ситуации: защита, справяне ( преодоляване и приспособяване) и опит.
Методи за защита най–често включват специална група от неадаптивни рекции на трудностите: безропотно смирение, подтиснатост, депресия, а също избягване на тежки ситуации, подтискане на мислите за източника на трудности.
Преодоляване, това действие е ориентирано на постижения, на успех, изменение на практически трудната задача. Те са свързани с усилия и загуба на енергия; предполагат висока степен на саморегулация, търсене на информация, интензивно мислене, въвличане в орбитата на своите и действията на другите хора.
Активно преобразувайки всяка трудна ситуация, човек значително се променя, но тези промени обикновенно са непреднамерени и неосъзнати. Въпреки че, много хора се оказват в такива ситуации, само когато съзнателната промяна на своите качества може да доведе до благополучие. В този случай изменението на собственните характеристики и отношението към ситуацията стават основна стратегия или влизат като съставна част от други стратегии.
1.Методи за приспособяване.
- Приспособяване на институционалните аспекти на ситуацията ( социални норми, общественни, правила на деловите отношения и др.). Овладявайки тази техника, човек лесно влиза в света на правата, морала, културата, труда, семейните отношения. В обикновенни социални условия тази техника е предпоставка за успешност. Като пример, тя помага за адаптация при нови условия на работа, в случаи, когато младоженците са принудени да живеят с родителите и т.н. Въпреки това, техниката има и своите ограничения: тя често не работи в ситуации на социални катаклизми, когато рязко се променя начина на живот ( старите правила вече не действат, а нови все още няма).
- Приспособяването към идентичността и нуждите на другите хора може да има голямо значение в ситуации на социални катаклизми. Изследванията са показали, че дадената техника най-често се използва в кризисните периоди на развитие на обществото. Неслучайно тази техника ползват ветераните от войната. Близка до тази е още една техника за приспособяване – загриженост за създаването и поддържането на социални контакти.
- Влезте в роля и се дръжте в съответствие с нея. Този метод хората използват в ситуации, когато източник на трудности и болезнени преживявания стават техните личностни качества ( например, срамежливостта или липсата на доверие пречат за успешно адаптиране към новите условия на труд). В основата на този метод лежи съзнателното използване на механизма на идентификация. Човек намира модел на подражание ( това може да бъде познат, притежаващ тези липсващи качества, герой от книга или филм, олицетворяващ увереност) и в трудна ситуация приема ролята от персонажа: започва да се движи различно, да говори различно и дори да се чувства различно. Тъй като той не олицетворява напълно дадената роля, а само я „играе“, всички пропуски и неловкост не ги отнася към себе си, а към избрания персонаж. Това помага да не чувства смущение, да не намалява самооценката си и да бъде по-свободен от мнението на обкръжаващите. Изследванията показват, че при удачно избрана роля, нейното изпълнение помага за справяне с трудната ситуация на общуване, предизвиква забележими изменения не само в поведението, но и в личните нагласи и ценности ( Ф. Зимбардо, Х. Морено и др.). При това се придобива гъвкавост, и не ролята владее личността, а личността ролята, използвайки я като инструмент, като средство за пренастройка на своето поведение в различни ситуации.
- Като разпостраннена форма на приспособително поведение често служи идентификацията с по-успешни хора, или идентификация с мощни организации и обединения. Към този метод прибягват хора, преживели неудачи и разочарования, причината за които те могат да виждат в себе си, като отсъствие на качеството „ успешност“. Индентифицирайки се с преуспяващи хора , те като, че ли допълват към себе си особенни способности, и ставайки функционери на авторитетни организации, не само получават правото да чувстват своята принадлежност към нея и да говорят за „нашите успехи“, но и всъщност започва да се усещат силни и действат по-уверено и по-успешно.
- Определяне границите на своите възможности. Тази техника, като правило се използва при рязка промяна на жизнените обстоятелства. Най-ярко тя се проявява в хората, които са станали инвалиди. Тези хора са принудени рязко да променят своя живот. В началото те „определят границите на своите възможности“: като човек, влизащ в река на непознато място, или човек, вървящ в блато; сондират мерките на съхранените способности и се опитват да компенсират загубеното. Ще отбележим, че към такива тактики прибягват почти всички хора, усетили нови или усложнени ситуации.
- Изпреварващи действия ( от латински anticipate – очакване, предусещане на събитията, от рано съставена представа) това е метод, който използват хора, имащи опит с неудачи или очакващи неизбежното настъпване на трудна ситуация ( например, смърт на болен роднина, собственна сериозна операция). Тази техника има адаптивно значение: тя позволява на хората да се подготвят психологически към възможните нелеки изпитания и отрано да предотвратят нещастните обрати на съдбата. Както и всеки друг метод за справяне с трудностите, изпреварващия метод може да бъде както продуктивен, така и непродуктивен – в зависимост от особеностите на жизнената ситуация.
Пример за продуктивно използване на изпреварващия метод – широко се използва в редица чужди клиники, при опита за подготовка на децата към предстояща операция. Медицинските сестри, под ръководството на психолог организират специални ролеви игри, където се имитира цялата ситуация на операцията ( от предоперационната подготовка до връщането на малките пациенти в стаята, окончателното оздравяване и изписване). Такава предварителна психологическа подготовка позволява да се намали предоперационната тревога в децата и значително да се ускори оздравяването (Рос D.,. Nisbett Р., 1999).
Ярък пример за еднозначен непродуктивен изпреварващ метод е „симптома на Лазар“, който психолозите за открили при работа с някои от семействата с ХИВ-инфекция. Той се състои в това, че членовете на семейството започват да се отнасят към болния така, сякаш той вече е мъртъв или оплакан (до такава степен, че да избягват контакт с пациента, като открито се подготвят за погребението, събират пари за погребението докато все още е жив, отказват да плащат за лечение на зъбите и др.).
- Спомагателни методи за самосъхранение в ситуации на трудности и нещастия
Към тези методи се отнасят техниките за борба с емоционалните нарушения, предизвикани от неотстраними, от гледна точка на субекта, негативни събития.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.
