Технология на рационално поведение в конфликти

Под технология на рационално поведение и общуване ние разбираме такива методи, способи и средства за общуване, които в пълна степен обезпечават взаимното разбиране и взаимната емпатия на партньорите по общуване. При това е важно да се помни психологическия закон на общуване, койот в опростена форма гласи: „Сътрудничеството предизивква сътрудничество, а конкуренцията – конкуренция“.

Основното съдържание на технологията на ефективното общуване в крайна сметка се свежда до спазването на определени правила и норми на поведение. Тук са описани  най-ефективните от гледна точка на резултатите:

• Концентрирайте вниманието си на говорещия, на неговото съобщение;
• Уточнявайте правилно ли сте разбрали общото съдържание на приетата информация, също и нейните детайли;
• Съобщавайте на другата страна в перифразирана форма смисъла на приетата информация;
• В процеса на приемане на информацията не прекъсвайте говорещия, не давайте съвети, не критикувайте, не правете заключения, не се отвличайте от подготовката на отговора. Към това може да прибегнете след получаване на информацията и нейното уточнение;
• Стремете се да бъдете чути и разбрани. Спазвайте последователността на информационното съобщение. Преди да се убедите в точността на приемане на информацията от партньора не преминавайте към ново съобщение;
• Поддържайте атмосфера на доверие, взаимно уважение, проявявайте емпатия към събеседника;
• Използвайте невербални средства за комуникация; кимване на глава в знак за разбиране и други, предразполагащи към конструктивен диалог методи.

Технология на рационално поведение в конфликт. Известно е, че емоциите в процеса на разрешаване на спорове са лош съюзник, и като правило водят до изостряне на ситуацията. Емоционалното възбуждане пречи на опонентите да се разберат един друг и не им позволява ясно да изразят мислите си. Затова управлението на емоциите в конфликтното взаимодействие е едно от необходимите условия за конструктивно разрешаване на проблемите.

Под технология за рационално поведение в конфликта, ние ще разбираме съвкупност от методи на психологическа корекция, насочена към обезпечаване на конструктивно взамодействие на страните, на основата на самоконтрол на емоциите. Особенно място в обезпечаването на самоконтрол на емоциите в конфликтното взаимодействие заемат аутотренинга и социално-психологическите тренинги, а също така и формирането на нагласи за конструктивно поведение в конфликта. Сред подобни технологии можем да назовем методите за избавяне от гнева на Д. Скотт.

Един от тези методи се нарича визуализация. Процесът на визуализация се свежда до това, да се осигури представата за себе си за правещ или говорещ нещо човек.

Втория метод за избавяне от гнева условно е наречен „заземление“. Той се състои в това, че вие си представяте гнява, който влиза във вас като отрицателна енергия от човека или енергия, раждаща се в конфликтна ситуация. След това си преставяте, че тази енергия се спуска от вас и спокойно отива в земята.

Третия метод за избавяне от гнева е проектиране или унищожаване под формата на проекция. Този метод се състои в това, че вие излъчвате своя гняв и го проектирате на някой въображаем екран. После избирате въображаем пистолет и „стреляте“ в него.  С всяко попадение  вашето раздразнение ослабва и в крайна сметка изчезва.

Преди всичко трябва да помните за възможните негативни реакции на острите ситуации и да не допускате тяхната проява. Дадената технология може да се нарече „емоционална задръжка“. Тя може да се формулира във вида на първото правило за самоконтрол на емоциите, същността на който се свежда до спокойна реакция на емоционалните действия на партньора. Когато вашия патрньор са намира в състояние на емоционална възбуда, в никакъв случай не сте длъжни да се поддавате на действието на психологическия закон на заразяване и да не влизате в това състояние. В този случай, сдържайки се от емоционалната първоначална реакция е доста полезно да си зададете въпроса: „ Защо той се държи така?“, „ Какви са неговите мотиви в дадената ситуация?“, „ Свързано ли е неговото поведение с някаква друга причина?“ и т.н. Задавайки си подобни въпроси и отговаряйки на тях, вие стигате до редица цели: