Тридесет особености на речевото поведение

Речевото поведение се проявява в процеса на общуване и има следните характеристики: тон на гласа, маниер на речта, скорост на речта, обем на гласа, произнасяне на думите, окраската на звучене на гласа, модулация на речта, ритмично говорене.

1. Гласът и маниерът на речта силно влияят на общото впечатление, което прави събеседника в процеса на общуване. В масови изследвания са били получени от 60 до 90% правилни преценки за относителния размер на тялото, пълнотата , мобилността, вътрешното състояние и възрастта на човека, който се основава само на гласа и маниера на говорене.
2. Значителна част от хората размишляват по време на беседата над съдържанието на свойте думи повече, отколкото над начините по които те се изговарят. Речевото поведение е източник на неподправена информация и има на практика голямо значение за вярното разбиране мислите и намеренията на събеседника.
3. В интонациятана речта се комбинират мелодията ( модалността), тембъра, силата на звука, темпото наразговор, паузи, интонацияисемантиченакцент. Почти всичкиелементи наинтонацията, характеризиращи вербалното поведение,могат да бъдато бективно измерени.
4. Скоростта на речта съответства на господстващото състояние на темперамента. Трудно е да я промениш произволно, в най-добрия случай това може да се направи само за кратко време. При истинско включване в беседата спецификата на речта отново се възстановява.
5. Оживеният, енергичен ( чак до бърз) маниер на говорене, бързото темпо на речта показва, че вашия партньор е човек темпераментен, импулсивен, жив, уверен в себе си, изразяващ се свободно ( при не нарушен поток на речта).
6. В същото време нервния, бързия, хаотичен маниер на говорене, почти винаги е съпровождан с прекалено жестикулиране, говори за робост, неувереност или възбуда, бързане, непостоянство, неуправляемост.
7. Спокойният, бавен маниер говори за спокойствие, невъзмутимост, хладнокръвие, съобразителност, предпазливост на събеседника.В същото време забавената реч може да свидетелства за бездействие, невъзмутимост, летаргия, тъпота, плахост.
8. Ускоряване темпото на речта (и жестикулацията) показва, че говорещият е изцяло потопен в предмета на разговора, вдъхновен от това, за което говори. Забавената реч ( и жестикулация) показва, замисленост, „включване“ на вътрешните спирачки по повод казаното, загуба на увереност, покорност заради умора или изтощение. Забележителни колебания в скоростта на речта може да бъде знак за липса на баланс, раздразнителност на човека.
9. Голям или малък обем на гласа е проява, в действителност на голяма или малка начална жизнена сила. В същото време, с увеличаване или намаляване силата на звука събеседника иска да скрие своето истинско състояние (например, явно силния глас нерядко е предизвикан от слабост и неувереност).
10. Големият обем на гласа говори или за истинската сила на намеренията, арогантност, или недостатъчно владеене на себе си ( като в пристъп на ярост ). Малкият обем на гласът при спокойно протичане на речта говори за стремеж да не „излизаш извън себе си“, сдържаност, скромност, такт, ненатрапчивчивост, в същото време липсата на жизненост, слабост на човека; при колебаещо протичане нa речта може да се говори за робост, страх „да не излезе извън себе си“, боязливост, неразговорчивост.
11. Малки променив обема на гласа показват способност за управляване на емоциите (особено при голям обем) или недостатък на жизненост на чувствата.
12. Нередовните колебания на слабия обем на гласа могат да свидетелстват за недостиг на жизнени сили, склонност към бърза капитулация още при първите трудности.
13. Подчертаването ( акцентиране) показва слабо вътрешно участие в обсъждане на случая, липсата на интерес и дори липсата на активна умствена дейност.
14. Особеностите на прозинасяне на думите, артикулацията често създават впечатление за твърд, определен, ясен, уверен или неясен, несигурен глас.
15. Яснотои точнопроизношениена думите, различнитезвуци, а също окончанияи частици(т.е. яснаартикулация) показват, вътрешна дисциплина, съзнателнапозиция, в същото времеможе да е отражениеналипсата надинамика.
16. Неясното изговаряне на контура на думите ( долната челюст се движи малко или съвсем не се движи) показва недостатък на критично отношение към самия себе си, отстъпчивост, несигурност, мекота, слабост на волята, любов към покоя, липса на нагласи на събеседника в общуването.
17. Тенденцията към увеличаване неяснотата на произношението може да бъде стремеж към самозащита, консолидиране на своята позиция, предпазливост, неопределеност на позицията.
18. Ясната и леко разбираема, но не пенливата яснота на артикулацията, е характерна за естествено и искрено включване в общуването на човек с уравновесена натура.
19. Важна информация носи окраската на звученето на гласа. От особено значение са горните и долни тонове и звучащи гласни. „Метално“ звучащият глас говори за енергия, твърдост. Мазният, мек глас говори за дружелюбност, силно подхлъзване на гласа към фалшив патос.
20. Вокалната реч ( силно подчертано звучене на гласните) показва доминиране на темперамента и чувствата, добродушие.
21. Директната реч ( гласните отстъпват на втори план пред остро акцентиране на съгласните) показва доминиране на разума и волята, аналитичен ум.
22. Слабатамодулация на речта (на възходи и падения) действа монотнно, приспиващо. Зад монотнният глас винаги се подразбира нещо скрито. Слабата модулация при запазване височината на гласа показва дисциплина, деловитост, трезвост, но в същото време може да бъде индикатор за недостиг на заинтересованост и живост, липса на истинско вътрешно участие, робост, стеснителност, страх пред публични изказвания.
23. Силната модулация (промяна в стъпкатана гласав широк диапазон) показва откритост,по-голяма емоционална чувствителност,разнообразие от интереси, вътрешната жизненост, богатии разнообразнидуховнипреживявания, богатство на настроенията въввътрешната свобода. Много по-рядко силната модулация може да отразява недостатък на вътрешна дисциплина и вътрешни преживявания.
24. Падане на височината на гласа към края на фразата при предишен голям обем може да показва слаба воля, мекота, склонност към депресия.
25. Ритмичните колебания на мелодията са характерни за външно оживени, но вътрешно уравновесени хора със значителни способности към творчество и развитие.
26. Неритмичните колебания, т.е. неравномерното, немотивирано повишаване и падане на тона показва вътрешна неуравновесеност, липса на стабилност в характера.
27. Ритмичното говорене (гладкото протичане на думите с леки периодични трептения) отразява богатство на чувства, баланс, най-вече радостно настроение.
28. Някои неравномерности в ритъма отразяват жив, подвижен характер, както и емоцинална зависимост, недостатъчен самоконтрол, екстравагантност, главно отрицателно или неустойчиво настроение. Строго цикличното, правилно говорене показва твърдост, любов към реда,педантичност, студенина на чувствата.
29. Връзката между гласа и характера все още не е ясноустановена, ноима голяма вероятност да  се говори за правилносттана изказаните предположения.
30. Разбира се, във всеки случай н етрябва да губим необходимия критичен подход и самостоятелност на разсъжденията при оценката на съвкупността от невербалнии вербални източници на информация з асъбеседника.