- Лошо познаване на въпроса. Ораторът не вижда цялото съдържание на полето, на което му предстои да действа. Отправя се на пътешествие без карта, знаейки само някои предмети от пейзажа.
- Слабо познаване на публиката. И тук той не вижда “полето“ и играе без карти. Той не се опитва да погледне на себе си и речта си от друга страна, не си задава въпроса как неговата реч ще се възприеме, кога аудиторията ще се зарадва, кога ще се учуди и т.н.
- Безразличие към публиката и темата. Той не възприема емоционално нещата. Не гори от желание да направи своя поглед на предмета общ. От това неговата реч става вяла, а ако той си спомни реторични техники , тяхната употреба изглежда неуместна.
- Неумението да «впише» своята реч в живота. Ораторът не се замисля над това, какво ще се промени след като завърши речта си, с какво ще си тръгнат слушателите, какво ще запомнят.
- Слаба композиция. Ораторът не може да отдели в речта си най-важното, да постави смислови акценти.
- Обърканост на езика.
- Лоша дикция.
Листове в ръцете на ораторът. Четенето от листове прави лошо впечатление. Листовете в ръцете на оратора трябва да имат вид на документ. Но в този случай по него трябва да се уточнява, не да се чете. Въпреки това, в някои случаи, четенето на цитати може да направи силно впечатление. Тогава това четене трябва да бъде и акцентирано.
И последно.
Речта трябва да завърши преди публиката да поиска това, тогава следващия път ще дойдат при вас с удоволствие.
[/ihc-hide-content]
