Разчитане  жестовете на ръцете и тялотo

Основната част на науката за безсловесен език представлява изучаване на жестикулации – изразителни движения на главата, ръцете или китките, които се извършват с цел общуване и които могат да съпровождат размисъла или състоянието на човека. Например: срещат се двама  души, стискат си ръцете и получават информация: маниера на протягане на ръката говори не само за характера на човека, но и за неговото отношение към партньора и общуването.

Жестикулация с ръцете

В зависимост от положението на ръцете се променя значението на жестовете. Движението на ръцете ( или ръката) напред с дланите към себе си, когато то е слабо и бавно и идва от горе надолу, означава отричане, смирение, отдаване. При това високо вдигнатите рамене само подчертават безмощността. Когато движението е рязко от тялото навън, то човека иска от партньора да го остави на мира, въпреки, че такъв жест може да бъде и символично отблъскване на някаква неприятна мисъл.

Ако дланта е изправена ребром надолу и се отпуска един или няколко пъти, тя става като инструмент, с който нанасят удар, в това число при символично разрушаване ( разрешаване ) на проблема, объркани мисли и социални отношения.

При положение на китките с дланите надолу действието им е насочено на това, да се потуши ръста на нещо промъкващо се към върха ( при това цялата горна част на тялото леко се приповдига нагоре) – например, призив към ред, или защита от нещо неприятно. При леко напрегнато изпълнение, това означава предпазен жест и изразява потребност да „сдържа“ настроението, да го вземе под контрол.

Когато ние свиваме пръстите в юмрук, ги свиваме към средата на дланта. Това движение се осъществява с  осезаемо напрежение. Тук може да се направи извод, че се осъществява процес на волеизява, в хода на който човек  като че ли се отвръща от външния свят и се обръща към собственното „Аз“. Но юмрука е и един вид оръжие. В положение „юмрук“ китките на ръцете се събират до своите минимални размери. Означава ли позата със стиснати юмруци концентрация или агресия, следва да се установи по съпровождащата мимика.

Разтваряне на китките на ръцете, все едно от тях нещо изкача  означава, че те вече не са способни да задържат повече това. По този начин се изразява нерешителност. Заедно с безпомощно висящите ръце и отпуснати рамене се създава впечатление за отричане от нещо, скептицизъм или отчаяние. Ако китките се отварят в бурен порив и в окончателно положение пръстите са разперени, това означава твърдо и презрително отношение.

Ръцете, сложени зад гърба свидетелствуват за това, че техния притежател не иска никой да го безпокои. Така се изразява сдържано поведение. Слагайки ръцете зад гърба вие като, че ли за известно време въобще искате да се отвърнете от хорската суета. Поза на смущение, робуване, затруднено положение, боязливост ( при това винаги се наблюдава някакво напрежение). Ако дадената поза е дълго време, често се наблюдава при сдържаните, пасивни и склонни към съзерцание хора. Ако  е кратковременна, може да изразява замисленост, случваща се при активните хора, или кратковременно стеснение, а също и самоуверено очакване при хора, осъзнаващи своето значение и превъзходство ( например учител в своя клас, или лидер на група).