Уличен театър

Уличния театър е един от най-древните видове театрално изкуство. Днес съществуват много направления на този вид театър, заради което е невъзможно да се класифицират неговите форми. В по-голямата си част съдържа характеристики на обредни и ритуални действия, които в различните форми на уличния театър се построяват, акцентират и развиват различно.

Особености на театралните постановки

Най-впечатляващото в уличния театър, в който са останали още отгласи на първобитно съществуване, е пълната липса на граница, разделяща актьорите и публиката на изпълнители и зрители. Уличния театър значително се различава от традиционното театрално изкуство. Зрителите участват в сценичните постановки не само емоционално, но и сами се включват в играта, внасяйки в нея нещо свое. Тук всичко зависи от импровизацията. Съответно и сложността на ролите на актьорите значително се повишава.

Ето защо актьорите от уличния театър трябва да имат специална стилистика на сценично поведение, което изисква дълго обучение и добра практика. В обичайното театрално изкуство вниманието на зрителите се приковава към случващото се посредством затъмняване на залата и осветяване на сцената. А в уличния театър, за да се привлече вниманието на зрителите и да се задържи по време на цялото представление, се изисква притежаване на силни емоционални качества, ярки костюми и декори, по-изразителен начин на жестовете, както и арсенал от други технически устройства, които могат да направят изразителен и силен гласа на актьора, като микрофони, усилватели и други подобни.

По този начин, уличния театър по-скоро може да се отнесе към циркова постановка, отколкото към традиционно театрална. Ярък пример за това е разпространението в уличните театрални сцени на клоунади. Друга съществена разлика на уличния театър от традиционния е липсата на задължителна такса от зрителите. А благодарността за представлението на актьорите обикновено се изразява в цветя и бонбони.

Цел на уличните представления

Финансовите разходи за театралната постановка поема или самата трупа от уличния театър, или организация, която преследва свои цели – властта на града, църквата, рекламни кампании и т.н. Този фактор е довел до историческо разделяне и направления – пропагандистко и опозиционно. Във всеки един случай, хората се призовават за някакъв вид действие. Например, пропагандистките улични театри, които фиксират някаква компания, насочват своите сценични действия към реклама на нейната продукция и се стараят да привлекат възможно повече целеви клиенти.