Вниманието в живота и на сцената

На всички ни е ясно какво голямо значение в творчеството и възпитанието на един актьор е концентрираното внимание. Колко е важно да възпиташ в актьора способността бързо и лесно да създава в себе си стабилен доминанта на активна концентрация, тоест, способността на увлича.

 В живота, когато не сме ангажирани с някаква конкретна работа, в по-голямата си част ситуацията е такава, че не ние привличаме вниманието си към определени обекти, а самите обекти привличат вниманието ни.

С други думи, в живота вниманието ни е предимно неволно. Моментите, когато насилствено привързваме вниманието си към един или друг предмет, съставляват сравнително незначителна част от нашия живот. Това се случва, когато се занимаваме с някаква трудна и сложна работа, която все още не е станала предмет на нашето хоби. Случва се понякога да се принуждаваме да четем книга, която е трудна за четене, да подготвим безинтересен урок, внимателно да слушаме лекция, която сама по себе си не е в състояние да завладее вниманието ни и т.н.

С изключение на тези случаи, заобикалящата ни среда в по-голямата си част насочва вниманието ни към едната или другата страна и, генерирайки определен интерес към нас във връзка с определени обекти, свързва вниманието ни към тези обекти. Ситуацията на сцената е съвсем различна. Всеки обект на сценично внимание сам по себе си не представлява за актьора по същество никакъв интерес. Особено ако актьорът играе тази роля за десети, петнадесети или стотен път.

В този случай всички обекти на вниманието и цялата сценична среда са безкрайно познати на актьора, изучени във всичките им подробности; тази среда не носи никакви изненади в себе си и не съдържа абсолютно нищо завладяващо в себе си: за десети, петнадесети или дори стотен път актьорът трябва да гледа същия предмет, да слуша същите думи, да съзерцава същото до най-малкия детайл изследваното лице на партньора.

Доста често актьорът, четейки някакво писмо на сцената, трябва да държи пред очите си лист чиста хартия, тоест да се справи с предмет, който сам по себе си не само не съдържа нищо интересно, но просто се оказва напълно лишен от каквото и да е съдържание. И така, сценичната среда, за разлика от средата, която заобикаля човек в реалния живот, няма способността да привлича вниманието на актьора.

Оттук и заключението, тайната на сценичното внимание се крие не в средата, която заобикаля актьора, а в самия актьор: актьорът прави за себе си интересни предмети, които не представляват нищо интересно. Той се превръща неинтересно в интересно.