Алгоритъм за работа със забележките и възраженията

Често ни се случва да отстояваме своите права, да критикуваме, да уличаваме в неприлични постъпки, да изясняваме позиции и др. Следователно, пред  инициатора на общуването периодически  възниква следната задача: да избере такава тактика, с която със своите остри мисли и фрази да постигна целите си, а стрелите на опонента да отскачат извън полето на психологическата отбрана.

Това може да се осъществи, придържайки се към общия тактически подход, изработвайки навици за прилагане на техническите методи и съвети, които ще разгледаме.

1. Първия етап е локализация. Това е ограничение на областите на разпространение на нападките на събеседника, задържането им в определена сфера. Тук може да се направят опити за отстраняване на голяма част от обсъжданите задачи, които не се отнасят към проблема, или с помощта на собственни уловки ( във вид на забележки, въпроси) да се изведе събеседника от опасната тема. По този начин локализацията може да върви по две противоположни направления.

„Днес, нито дума за работа ( за политика, за лоши неща и др)“. Още в началото ограничаваме рамките на обсъжданите въпроси и това специално го уговаряме с партньора.

Изкарва се на преден план обекта на атака ( като правило второстепенен).

Условията за успешното прилагане на метода са съхраняване на доброжелателност, равен тон, подбор на убедителни доводи, оригинални, но не оскърбителни фрази.

2. Втори етап- отделяне на силните и слаби моменти. На този етап ние отхвърляме слабите, несъстоятелни, некоректни доводи: съсредоточаваме се на сближаване на позициите и целите (собственните и тези, които преследва опонента).
3. Трети етап – избор на тактика за контрааргументация. Това може да бъде тактика:

защитна;

оправдаваще се;

несъпротивителна;