Да се идентифицира емоционалното състояние би било достатъчно просто, но мнението на човека за всеки обект или ситуация е много по-сложно от това „харесвам – не харесвам“.
А и в общуването трябва да се знае не само дали доброжелателно или раздразнено слуша събеседникът, доволен ли е от хода на разговора, но и какво смята да прави след това.
Информацията за това може да се получи, като се наблюдават телесните прояви на човек.
Още през 50-те години на 20 век психолози, изучаващи как човек се отнася към различните обекти (хора, стоки, реклама и др.) са установили, че това отношение не се свежда само до собствена емоционална оценка от типа „ лош – добър“. То задължително включва оценки и по други признаци напр: „сила – слабост“ и „активност – пасивност“.
Със сила се асоциира големите размери, тегло, енергия, грубост, повишената работоспособност, мъжественост и др.
Със слабост малките размери, лекота, тънкост, женственост и др.
Обектът се възприема като активен, ако човек свързва с него усещането си за движение, промяна, търсене, натиск, действие, свободен избор и др.
Пасивността се приписва на обект, който е свързан с усещане за неподвижност, стабилност, постоянство, устойчивост, принудителни действия, очакване и др.
Съдържанието е заключено!
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.