Какъв е механизмът на интуицията?

За местните жители на Африка или Амазонка гласът в слушалката или изображението на екрана изглежда като чудо. За да разберете и използвате напълно интуицията, достатъчно е да приемете един прост принцип: човек има не само телесен, но и полеви компонент.

Не само човек, но и цялата ни реалност. Тази полева координата се нарича по различен начин: душа, семантично поле, енергетика, морфогенетично поле, дух и т.н. Няма ограничения за пространството за полето и вълните, но за телата те са доста осезаеми.

Ако в случай на физически обекти е необходим контакт, тогава е важно да можете да се настройвате на полета и вълни. Те запълват пространството, но не се смесват, това е като различни честоти на радио и мобилни връзки.

Винаги сме заобиколени от информация. А възприемането на необходимата информация е нещо като работа на радиоприемник: приемникът възприема всички вълни, само трябва да знаете коя вълна искате да хванете (целта) и да знаете как да завъртите дръжката (техника).

Основното, което пречи на човек да използва изцяло тези полета, е собственото му убеждение, че това е невъзможно. Това е основният блок, който пречи на съзнателното използване на интуицията. Ако приемем идеята за полето, тогава става реалност, че цялата необходима информация е вече тук и сега, ние сме заобиколени от нея и е невъзможно да я скрием. Освен ако не „вдига шум“ или не влияе върху способността за възприятие.

Достъп до информация, от която се нуждаете.

Интуицията ни предоставя информация в съответствие с нашите интереси и стремежи. Нашите желания и цели са като настройка на дръжката на приемника и те предоставят необходимите „съобщения“. Колкото по-категорични сме за нашите цели и желания, толкова по-точно работи интуицията ни. Съответно проблемите с целите и желанията влияят върху качеството на интуицията: твърде много информация и освен това нееднозначна. Но това не е проблем на самата интуиция, а на нашата „сигурност“: какво точно искаме?

Ето кратък списък на основните разрушители на интуицията.

1. Конфликтни цели (и аз искам и не искам), съмнения относно целите. Това е същото, както ако превключвате всяка секунда между два или три радиоканала. Информацията идва, но само засилва общата несигурност.
2. Неспецифични, неясни цели. Няма искане – няма отговор, в този случай интуицията обикновено не работи изобщо – няма какво да се обслужва.
3. Силно желание. Целта става супер значима, стресът и напрежението се засилват – има „шумна“ информация. „Неподходящата“ информация се игнорира и желаната се засилва. Това е зависимостта, когато сме съсредоточени не върху себе си, а върху нещо външно (върху друг човек, резултати, взаимоотношения, обекти и т.н.). Съответно няма свобода, няма и варианти.
4. Страх. Също силно желание, само че със знак минус: това, което не искам. Отново интуицията е изкривена: информацията за заплахите се усилва, а „мирната“ информация се игнорира. Тук вече не може да се мине без психологическа корекция.

Общата рецепта е една: самоопределяне. Отпуснете се, помислете за вашите интереси и формулирайте точно какво искате? Вътрешната сигурност прави външната ситуация много по-разбираема.