Преди са казваше, че конфликтния човек е склонен да обвинява за своите неудачи и постоянни конфликти не себе си, а другите хора. Той често вижда конфликта там, където го няма, а при провокиране на конфликта посредством своите действия пренася недостатъците си на обкръжаващите. Действително е по-лесно да се обвини другия в грях, отколкото да се занимава със собственото си образование, развитие на самоконтрол и сдържаност.
Първото, за което трябва да се посъветва такъв човек е да обърне цялата си енергия на критичен анализ към самия себе си. Такъв човек трябва сам да си зададе въпроса: какво направих, за да възникне този конфликт? Какви черти на моя характер предизвикват недоволство в обкръжаващите навсякъде, където и да работя и да се появя?
Началото на позитивното самоизменение се състои в способността на човек към рефлексии – самопознаване, самоанализ и умение да се види отстрани, от позицията на външен наблюдател. Рефлексията помага също така да застане на позицията на партньора по общуване и да разбере, как другия реагира на думите или действията на конфликтния човек. Какво мисли той? Какви последствия може да имат жестоките и обидни думи, които конфликтния човек в разгара на гнева си с изкривено лице изкрещява или произнася със заплашителен шепот?
[/ihc-hide-content]




