Какво прави речта ясна и изразителна

Изразителността на речта повишава ефективността на речта: ярката реч предизвиква интерес сред слушателите, поддържа вниманието към предмета на разговора, въздейства не само върху ума, но и върху чувствата и въображението на слушателите. Какво прави речта ярка и изразителна? В ораторската практика са разработени специални визуални и изразителни техники, които помагат на оратора да направи речта образна и емоционална.

Специални художествени техники, образни и изразителни средства на езика, традиционно наричани тропи и фигури, както и пословици, поговорки, фразеологични изрази, крилати думи помагат на говорещия да направи речта образна и емоционална.

Думите служат като имена на предмети, явления, действия, т.е. всичко, което заобикаля човек. Думата обаче има и естетическа функция, тя е в състояние не само да назове предмет, действие, качество, но и да създаде образна представа за тях.

Понятието образност на думата е свързано с явлението многозначност. Известно е, че думите, които назовават само един обект, се считат за еднозначни (мост, тротоар, тролейбус, трамвай), а думите, които обозначават няколко обекта, явления от реалността, се считат за многозначни. Многозначността до известна степен отразява сложните отношения, които съществуват в реалността. Така че, ако между обектите се открие външна прилика или им е присъща някаква скрита обща черта, ако те заемат една и съща позиция по отношение на нещо, тогава името на един обект може да стане име на друг. Например: игла – шиене, смърч, таралеж; лисички – животно и гъба; гъвкав бастун – гъвкав човек – гъвкав ум.

Първото значение, с което думата се появява в езика, се нарича пряко, а следващите са преносни. Преките значения са пряко свързани с определени обекти, имената на които са. Преносните значения, за разлика от преките, обозначават фактите от реалността не директно, а чрез връзката им със съответните преки.

Концепцията за преносното използване на думи се свързва с такива художествени средства като метафора, метонимия, синекдоха, които се използват широко в ораторската и устната комуникация.

1. Метафората се основава на прехвърлянето на името по сходство. Метафорите се формират според принципа на олицетворения (тече вода), реификация (нерви от стомана), разсейване (поле на дейност) и др. Различни части на речта могат да действат като метафора: глагол, съществително, прилагателно. Доста често метафорите се използват в ежедневната реч. Често чуваме и казваме: вали, часовникът е станал стоманен, железен характер, топли отношения, остро зрение. Тези метафори обаче са загубили образността си и имат битов характер.

Метафорите трябва да бъдат оригинални, необичайни, да предизвикват емоционални асоциации, да помагат за по-добро разбиране, да представят събитие или явление. Особен ефект се постига, когато прякото и метафоричното значение на думата се сблъскват в речта. Например, следната фраза звучи интригуващо: „Днес имаме тъжна годишнина. Точно преди една година градът ни беше потресен от трагично събитие: влакова катастрофа стана на жп гарата. В това изречение глаголът ” потресен ” има пряко значение (“карам да треперя, разтърсвам, колебая се”) и преносен (“силно вълнувам, правя силно впечатление”).

Използването на метафори, преки и фигуративни значения на думите обаче не винаги правят речта артистична. Понякога ораторите се увличат от метафори. „Твърде брилянтният стил“, пише Аристотел, „прави както героите, така и мислите невидими.“