Menu
В управлението на персонала подборът и разстановката на кадрите не е единствен, а често и не най-сложен. Колкото по-голяма е конкуренцията в тази сфера, колкото по-голяма е организацията (следователно и по-голям персонал), толкова по-висока е квалификацията на персонала, толкова по-остри са другите проблеми.
Уви, кадрите не решават всичко, конфликтите в такава организация (вътрешни и външни) са значително над средното ниво. И конкуренцията е само една от проявите на тези конфликти.
Съществена роля за външните успехи играят вътрешните конфликти, които не трябва да се избягват дори при много строг стил на ръководство.
Най-лесно те се решават във фирми, които изискват много малко квалифициран и лесно заменим персонал. Конфликтите там е достатъчно да бъдат „забранени“ , а този който нарушава забраната просто се уволнява. Изобилието на претенденти, което стига за години напред прави още по-оправдан подхода „ няма хора – няма проблеми“ (или „ ликвидацията на неграмотността по пътя на ликвидация на неграмотните“). Въпреки, че никой ресурс не е безкраен, а последните години на родната ни история добре илюстрира и самия подход, и неизбежните му последствия – разрушаване на самата организационна система.
Субекти на конфликта
Възможните субекти на конфликта в организацията са:
1.Ако структурният модел на организацията не е оптимизиран за дейността (например, съществува излишък на персонал, управленчески звена, структурни единици), то
– или разходната част на проектите се увеличава (това води до нарушаване интересите на потребителите и следователно прави конкуренцията предпочитана) и по този начин възникват, обострят се външните конфликти (това е особено забележимо в случай на бюджетна организация); външните конфликти неизбежно водят към вътрешно фирменни: между структурните подразделения, управленческите звена, между сътрудниците.
Публикацията е видима само за потребители, които са влезли в своя профил.
