Логически методи и закони на представяне на материала и конструиране на речта

При представянето на материала на речта говорителят използва логически форми на представяне. Основните логически методи за формиране на понятия включват анализ, синтез, сравнение, обобщение. При представянето на материала на речта говорителят използва логически форми.

Основните логически методи за формиране на понятия включват анализ, синтез, синтез, сравнение.

Анализът е мислено разчленяване на обектите, предмети в елементите, мислено отделяне в тях на отделни признаци. Анализът е свързан със синтеза. Пълният образ се създава чрез комбиниране на тези отделни признаци.
Синтезът е мислено съединяване в цяло на частите на предмета, обекта или неговите признаци, които са били получени в резултат на анализа.
Сравнението е логически метод, позволяващ мислено установяване на сходства или различия в предметите по съществени и несъществени признаци.
Обобщението е мислено обединение на предмети в определено понятие, преход към по-високо ниво на абстракция чрез идентифициране на общите черти и свойства на обектите.

При представянето на материала на речта е необходимо да се вземат предвид законите на логиката. Представяме основните от тях:

1. Законът на идентичността е логичен закон, според който всяко понятие и преценка трябва да са идентични със себе си.

2. Законът на противоречието е логичен закон, според който изявлението и неговото отрицание не могат да бъдат верни едновременно. Противоречивите твърдения са твърдения, едното от които е отрицание на другото. Може да се заключи, че нито едно твърдение не е едновременно вярно и невярно.

3. Законът на изключване на трето е логичен закон, според който или самото изказване или неговото отрицание е вярно. Друга формулировка на този закон: от две противоречиви изказвания в едно и също време и в едно и също отношение, едното е задължително вярно. Когато се комбинира законът на изключената трета и закона на противоречието, се формулира изявление: между противоречивите твърдения няма нищо по средата, т.е. няма трето твърдение. При обединяване на закона за изключване на трето и закона за противоречия се формира следното: между противоречащи изказвания няма нищо средно, т.е. няма трето изказване.