Пози и походка: психологическа  интерпретация

 Да се анализира поза е трудно, тъй като изброяването на отделните елементи дават малко за нейното разбиране. Наблюдателя  улавя хармоничността или дисхармонията на взаимовръзките на компонентите и прави извод за естественност или неестественност, за състоянието на човек и неговото отношение към обкръжаващите. Походката в по-малка степен от другите елементи на експресия подава  информация, за това на нейната основа може да се съди за устойчивите индивидуални характеристики на човека.

1. Поза – определено положение на частите на тялото: глава, тяло, ръце, крака, а също и движения, които променят това положение и влияят на него.

Почти всеки човек има своя любима поза ( или пози), затова не винаги е лесно да се разбере, дали тази поза изразява състоянието на човека в дадения момент или това е просто навик. Но предпочитаната поза може да отразява  подвластността на човека към съответното състояние.

Съществуват общи правила за „четене“ на позите. При това еднозначността на разбиране зависи от  типичността на позата, ширината на нейното разпространение.

В най-общ план позите може да се разделят на две големи групи в зависимост от това, седи ли човека или стои. Във връзка с това смислена интерпретация получават някои от елементите на позите:

– стойка с широко разтворени крака означава потребност от самоутрърждение, потребност от висока самооценка, а често и компенсация на чувството за непълноценност.

– широкото, удобно седене на цялата повърхност изразява желанието на човек да се  наслаждава на уют и спокойствие.

– сядането на края на стола с изправен гръб и напълно обърнат към партньора, говори за висока степен на заинтересованост към събеседника, концентрация на внимание.

– краката, скръстени или прилепнаали един към друг , показват педантична коректност или безпомощност.