Психофизиология на потребностите

В цялостната поведенческа реакция на всеки жив организъм, потребностите, мотивацията и емоциите са в неделимо единство, въпреки, че съдържателно, и експериментално те могат да се разделят, тъй като отразяват активността на дори и тясно взаимодействащи, но специализирани отдели на централната нервна система, от една страна и изпълняващи различни функции в обезпечаване на поведението, от друга страна.

Определение и класификация на потребностите
Потребности – форма на връзка на организма с външния свят и източник на неговата активност. Именно потребностите се явяват вътрешните същностни сили на организма, насърчават го към разни форми на активност (дейност), необходими за съхраняване и развитие на индивида и рода като цяло. Потребностите на живите същества са доста разнообразни. Повечето изследователи отделят три вида потребности: биологични, социални и идеални.
Биологични потребности. Те са обосновани от потребността от поддържане на постоянната вътрешна среда на организма. Насърчаваната от тях активност винаги е насочена към постигане на оптимално ниво на функциониране на жизнените процеси, за постигане на полезния, приспособителен резултат. Тази активност се възобновява при отклоняване на параметрите на вътрешната среда от оптималното ниво и се прекратява при неговото достигане.
Биологичните потребности ( вода, храна, безопастност и др.) са свойственни както за човека, така и за животните. Раликата е само, че при животните повечето потребности носят инстинктивен характер.
Инстинктите може да се разглеждат като функционални системи, в които генетично са „предопределени“ не само качествата на външните предмети ( или живи същества), способни да удовлетворят тези потребности, но и основните последователности ( схеми, програми) на поведенчески актове, водещи към постигане на полезен резултат.
Биологичните потребности на човека се различават от аналогичните потребности на животните. Основното различие, преди всичко е в нивото на социализация на биологичните потребности, които могат същественно да се променят под влияние на социокултурни фактори. Така например, социализацията на хранителната потребност е породила високо ценимото изкуство на кулинарията и естетизацията при потребление на храна. Известно е също, че в някои случаи хората са способни да подтискат в себе си биологичните потребности( хранителна, полова и др.), ръководейки се от цели от по висш порядък.
Потребностите, осигуряващи нормална жизнена дейност на организма са добре известни – това са потребност от храна, вода, оптимални екологични условия ( съдържание на кислород във въздуха, атмосферно налягане, температурата на околната среда и др.). Особенно място заема потребността от безопасност. Неудовлетвореността от такава потребност ражда усещане за страх и тревога.
Социални и идеални потребности. Физиологията на висшата нервна дейност е подходяща за определяне природата и състава на социалните и идеални потребности, базирайки се на представите за съществуването на вродени, безусловни рефлекторни основи на поведение, имащи универсален характер и проявявайки се в поведението както на висшите животни, така и на човека.

Социалните нужди в качеството на първооснова включват следните видове:
1. Потребността да принадлежиш към определена социална група;
2. Потребността да заемаш в тази група определено положение, в съответствие със субективните си представи за йерархията в групата;
3. Потребността да следваш поведенчески образец, приет в дадената група.

Те са насочени към обезпечаване взаимодействието на индивида с другите представители от своя вид.
Идеалните потребности съставляват биологически обоснована основа за саморазвитие на индивида. В тази група се включват:
1. Потребност от новости;
2. Потребност от компетентност;
3. Потребност от преодоляване.
Потребността от новости лежи в основата на ориентировъчно-изследователската дейност на индивида, и му обезпечава възможността за активно опознаване на обкръжаващия свят. Две групи фактори имат отношение към актуализацията на тази потребност: активен дефицит, който потиква към търсене на нови стимули ( сложни и променливи), и дефицит на информация, който задължава търсенето на път за намаляване на неопределеностите.
При описанието на потребностната сфера на човека понякога като особен вид потребност се отделя информационната потребност, която представлява не „сензорен глад“ като такъв, а потребност от разнообразна стимулация. Неудовлетвореността от информационна потребност може да доведе не само до нарушение на психичното равновесие на човека, но и на жизнената дейност на неговия организъм.
Така например, в експеримент за пълна сензорна изолация здрав човек пускат в специална вана, която позволява практически пълното му изолиране от сензорни стимули за различните модалности (акустични, визуални, тактилни и т.н.). След известно време ( за всеки човек то е различно) хората започват да изпитват психически дискомфорт ( загуба на усещане на своето тяло, халюцинации, кошмари), който може да доведе и до нервен срив.
Простата монотонна стимулация на рецепторите ( например, монотонен звук) само за кратко време подобрява състоянието. Въпреки, че ако тези стимули са не ритмични, а в случаен ред, самочувствието на човек се подобрява. При постоянни параметри на стимула идва момент на несигурност и с нея възможност за прогноза, носеща определен смисъл или информация. Това способства за нормализиране психичното състояние на човек. По този начин информационната потребност, дори и да се отнася към идеалните потребности придобива за човек жизнено важно значение.
Една от природните предпоставки на обучението е потребността от компетентност, тънките физиологични механизми на която не са известни за сега. Тя се проявява в стремежа за повторение на едно и също действие до пълен успех на неговото изпълнение и се открива в поведенияето на висшите животни и нерядко в малките деца. Адаптивния смисъл на тази потребност е очевиден: нейното овладяване създава основа за овладяването на инструментални навици, т.е. основа за обучение в най-широкия смисъл на тази дума.
Необходимост от преодоляване ( „рефлекс за свобода“) възниква при наличие на реално препятствие и стремежа на живото същество да ги преодолее. Адаптивното значение на тази потребност на първо място е свързано със стимулирането на животното към разширяване средата на обитаване, и в крайна сметка към подобряване условията за живот.
От гледна точка на еволюционната физиология, изброените социални и идеални потребности трябва да имат свое представителство и в мотивационно-потребностната сфера на човека. В хода на индивидуалното развитие базисните потребности се социализират, включват се в личностния контекст и придобиват качественно ново съдържание, стават мотиви за действие.

Психофизиологически механизми на възникване на потребностите
Физиологическите условия за възникване на потребностите е недостатъчно разработен проблем и известна сигурност сега съществува само по отношение на такива жизнени потребности като нуждата от храна и вода. От гледна точка на психологията, гладът и жаждата са хомеостатични влечения, насочени към получаването от организма на достатъчни количества вода и храна за преживяване. Те са вродени и за тях не се изисква специално обучение, въпреки, че могат по време на живота да бъдат променяни от различни влияния на околната среда.

Природното чувство на глад. Енергийния баланс при хората се поддържа при условия на съотвествие на постъпващата енергия и нейното изразходване от работата на мускулите, химически процеси ( ръст на възстановяване на тъканите) и загубата на топлина. Отсъствието на храна предизивква глад, което инициира поведение за търсене на храна. При какви физиологични чувства възниква чувството на глад? Първоначално се предполагало, че то възниква в резултат на съкращаване на празния стомах, което може да се възприеме като механорецептори, намиращи се в стените на стомаха.
Според съвременните представи решаваща роля за това играе разтворената в кръвта глюкоза, чиято норма, независимо от количеството на консумираната храна е от 0,8 до 1,0 г/л. В мозъка, стомаха, стените на кръвоносните съдове се намират хеморецептори, реагиращи на концентрацията на глюкоза в кръвта, т.н. глюкорецептори.Реагирайки на намаляване на съдържанието на глюкоза в кръвта, те способстват за възникване на чувството на глад. Предполага се, че чувството на глад може да възникне и вследствие недостига в организма на протеини и мазнини.

Освен това, за възникване чувството на глад може да играе роля и настоящите условия на живот. Известно е, че при снижаване на температурата на обкръжаващата среда в топлокръвните животни се повишава приема на храна, при това обратно пропорционално на размера на наличната температура. По такъв начин, вътрешните терморецептори могат да служат за източник на стимулиране, който способства възникването на усещане за глад.
Наред с физиологическите съществуват и психологически фактори, регулиращи възникване чувството на глад. Режима на хранене, включващ ритмичност при приемане на храната, времетраенето на интервала между храненията, нейния качествен състав и количество, безусловно влияят върху възникване усещането на глад.
Стремежа към определена храна се нарича апетит. Той може да възникне при усещане на глад , при вида, или описанието на вкусна храна.
Процесът на поглъщане на храната обикновенно се прекратява дълго преди, в резултат на нейното храносмилане изчезва дефицита на енергия, предизвикващ чувството на глад. Сумата от процеси, завършващи този акт се казва насищане. Усещането за ситост винаги е съпроводено със снемане на напрежението и положителни емоции, следователно, то представлява не друго, а изчезване на глада.

Природното чувство за жажда. Тялото на възрастен човек съдържа приблизително 75 % вода. При загуба на количество вода, превишаващо 5% от масата на теглото възниква чувствато за жажда. Жаждата е общо усещане, основано на комбинираното действие на рецептори от много типове, разположени както на периферията, така и в главния мозък. Основните нервни структури, отговорни за регулирането на водно-солевия баланс се намират в мозъка, основно в хипоталамуса. В неговите предни отдели са разположени така наречените осморецептори, които се активират при повишаване на вътрешноклетъчната концентрация на соли, т.е. когато клетките губят вода. Осморецепторите се наричат рецептори на жаждата. Освен тях във формиране чувството за жажда могат да приемат участие и други фактори, например, рецепторите на устната кухина и фаринкса, рецептори в стените на големите вени и други. Важно е да се подчертае, че адаптацията към усещантое на жажда отсъства, затова единственното средство за отстраняване е приема на вода.