Психологически признаци на  неискренноста

Ние идентифицирахме основните градивни елементи, които формират  базата  за откриване на неискреност и стремеж към манипулиране на партньора: особеностите на гласа и речта; движението на очите и мимики; съответствие на жестовете на съдържанието на информацията; особености на предаване на информацията.

В повечето случаи, опитвайки се да определим степента на искреност на събеседника, хората се стремят да го видят. Учените смятат изменението на гласа за по-надежден индикатор от изражението на лицето. Действително, гласа и особеностите на речта са изключителен информативен показател за емоционалното състояние на човека.

Една от причините, по които анализа на изменението на гласа способства за успешната индикация на лъжата, се състои в това, че човек заради акустиката на черепа и други особености на възприемане на собственната си  реч се чува по друг начин, а не както говори в действителност. Това достатъчно отчетливо може да зафиксира всеки в този момент, когато се налага да чуваш собственния си глас, записан на касетофон. Хората, опитващи се да излъжат се стремят да контролират своето поведение, в това число и звученето на гласа, но те не могат точно да знаят в този момент доколко това им се отдава, тъй като да осъществиш пълен контрол на звученето на собственния си глас е много трудно.

Изучаване на литературни източници и провеждане на специални серии тренингови занятия с последваща обработка на резултатите ни позволяват да отделим следните най-характерни признаци на неискреност, в това число вълненията, проявяващи се в гласа и речта при предаване на лъжлива информация:

• Непроизволно изменение на интонацията;
• Изменение на темпа на речта;
• Изменение на тембъра на гласа;
• Появата на трептене на гласа;
• Появата на паузи при отговаряне на въпроси, които не би трябвало да предизвикат затруднение;
• Твърде бързо отговаряне на въпросите, които заставят да помислиш;
• Появата в речта на изражения, нетипични за дадения човек в обикновенно общуване или изчезване на типичните за него думи и скорост;
• Демонстративно подчертаване ( отделяне) с помощта на речеви средства ( интонация, паузи и др.) някакви фрагменти на предаваната информация, маскирайки или изкривявайки истината в нея.

Последният  признак се отнася към групата на методите, съзнателно използвани  за дезориентация на другия човек, и може да служи в качеството на индикатор на лъжата при съпоставяне с други данни. В практиката, когато се прилага такъв метод, обикновенно казват, че човек „преиграва“, опитва се да внуши нещо на другия.

За разлика от гласа, на човек по-добре му се отдава да контролира лицето си. Да се ориентираш само по лицето е трудно, тъй като то има твърде много параметри, изискващи анализ при индикация на лъжа.

Ориентирайки се по лицето на партньора  за индикация на лъжата, наблюдателя най-често обръща внимание на следните параметри:

• „Бягащ поглед“. Това е традиционно отбелязван признак, свързан с това, че човек, не свикнал да лъже с труд задържа поглед на събеседника ;
• Лека усмивка. Такава усмивка често се съпровожда с лъжливо изказване въпреки, че може да бъде само индикатор  за индивидуален стил на общуване. Усмивката, съпровождаща лъжата позволява да се скрие вътрешното напрежение, въпреки, че не винаги това изглежда естественно;
• Микронапрежение на лицевите мускули. В момент на лъжливото съобщение по лицето като че ли „пробягва сянка“. Видеоснимки позволяват да се фиксира при това кратковременно напрежение в изражението на лицето, продължаващи няколко секунди.
• Контрол на партньора в момент на лъжливо изказване. Съобщавайки лъжа, човекът който лъже , за кратко време концентрира вниманието на лицето на другия, опитвайки са да оцени дали успешно е успял да го въведе в заблуждение.
• Вегетативни реакции. Към тях се отнасят почервеняване на лицето или негови отделни части, треперене на устните, разширяване на зениците на очите, често мигане и др. изменения, характерни за чувство на срам, страх или други емоции, съпровождащи неискренността на подсъзнателно ниво при хората, не привикнали да лъжат и изпитват неловкост.

Практически всяка реакция на партньора може да се интерпретира по различен начин, в зависимост от това, дали  тя е естественна проява на индивидуален стил на общуване , или реакцията е предизивкана  по  други причини. Така например, видеоснимките позволяват да се види в момента на лъжа как лъжецът  леко кима с глава, за да усили достоверността на своите думи, но това не е характерна реакция за всички, които лъжат.