В най-тясното взаимодействие със сценичната свобода е творческата вяра на актьора в истината на фантастиката. Говорейки за творческата или сценична вяра на актьора, ние не използваме думата „вяра“ в нейното буквално значение, но й придаваме специално, конвенционално значение, като по този начин я превръщаме в професионален термин.
Разбира се, не може човек, гледайки рисуваната природа, да повярва, че това е истинска гора, или докато отдава кралски почести на колегата от трупата, да вярва, че този колега изведнъж се е превърнал в истински крал.
Можете обаче да се отнасяте сериозно към декора, както към истинска гора, или към колегата в трупата, както като към крал. Това е точно една от най-важните професионални способности на актьора, която ще наречем сценична вяра. Освен това е необходимо да се разбере, че същността на въпроса се крие именно в думата „сериозно“. Актьорът трябва да може, докато е на сцената, да приема сериозно измислицата, сякаш не е фантастика, а самата истина.
„Сериозно“ и „ако само“ – тези две думи са цялата „магия“ на театралното изкуство. Не се преструвайте на сериозен, не бъдете сериозни на сцената, както обикновено правят аматьори, чиито умения в най-добрия случай са достатъчни само за да скрият от зрителя своето смущение, неловкостта, срама си (казват те, сериозен човек, а с какво глупости се занимава!), но наистина, до края, до дъното на душата си, да бъде сериозен на сцената – това е способността, която всеки професионален актьор трябва да притежава, ако не иска да изпитва чувство за срам на сцената и иска зрителят да му повярва.
Затова вместо понятието „сценична вяра“ понякога се казва „актьорска сериозност“. Ясно е, че думата „сериозен“ се приема тук не в елементарното си значение, не в смисъла на отсъствие на усмивка или смях, а като нещо много по-дълбоко, като нещо вътрешно, такова, че актьорът, бидейки на сцената, може да плаче искрено и да се усмихва сериозно и да избухне от сериозен смях във връзка с конвенционално театрални, измислени причини и причини, дадени на актьора от съдържанието на пиесата.
[/ihc-hide-content]