Сценичното отношение на актьора – път към образа

При творческата трансформация на обект често може да се намерят две точки: първата е създаването на нова художествена реалност, втората е намирането на субективно отношение към тази реалност на дадения герой на пиесата.

Например на актьор се дава предмет и му се казва, че това е заредена бомба. Това означава, че той трябва, първо, да превърне за себе си (и съответно за зрителя) безобидното произведение на бутафорното изкуство в истинска бомба („да повярва“ в нея) и, второ, да се отнася към нея както би се отнасял неговия актьор (тъй като отношението на образа към заредена бомба може изобщо да не съвпада с отношението, което самият актьор би изпитал, ако такъв предмет е в ръцете му).

Друг пример. Актьорът, играещ ролята на малък служител в дворец, трябва да отвори вратата, за да влезе в офиса на високо поставено лице. Вратата е тежка и масивна на външен вид. Така я вижда зрителят. Всъщност тя е фалшива, изработена от шперплат, и следователно не може да предизвика физически усещания, свързани с процеса на отваряне на тежка, монументална врата на дворец.

Следователно първото нещо, което актьорът трябва да направи, е да превърне за себе си (а следователно и за зрителя) фалшивата врата в истинска, леката в тежка от скъпо дърво, а не от шперплат.

Нека приемем, че актьорът успешно е решил този проблем и по този начин е накарал зрителя да повярва в истинската реалност на декора. Но има ли актьор с такова отношение към вратата, водеща до високопоставен шеф, която е носил малкият служител от миналия век? Разбира се, че не. Следователно, актьорът е изправен пред втора задача: да се отнася към тази величествена монументална врата, както зададеният му образ.

С други думи, той трябва да превърне обекта (вратата), даден му в този случай, в нещо, способно да събуди у него този благоговеен страх, това благоговейно страхопочитание, което малкият чиновник от миналия век е почувствал преди да влезе в това светилище, и по този начин да се превърне ( за себе си и за зрителя) в лицето, което той трябва да изиграе. (Вижте “Как фантазията и въображението влияят на кариерата на актьора“.)